Снимка: iStock

В момента по-големите държавни разходи са много по-спешни от преди, за да се балансира глобалната разхлабваща парична и лихвена политика. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в интервю за "Файненшъл таймс".

Той подкрепи предложението на френския президент Еманюел Макрон за фискални трансфери между членовете на еврозоната, или за т.нар. общ бюджет на еврозоната, за да се засили дългосрочното бъдеще на единната валута.

Освен това Драги подчерта, че за еврозоната е необходима дългосрочна отдаденост на идеята за фискален съюз, за да може тя се конкурира с други световни икономически сили.

"За да имаме по-силен Икономически и паричен съюз (EMU), се нуждаем от общ бюджет на еврозоната. Очевидно e, че политическият дебат по този въпрос има все още да извърви дълъг път, но аз съм оптимист", отбеляза Драги.

Драги коментира и някои от другите рискове, пред които е изправен 19-членния регион, включително рискът от Brexit без сделка, който нараства. Той също така заяви, че ЕЦБ би могла да направи още за стимулирането на инфлацията, ако това бъде необходимо. Той отново призова правителствата от еврозоната да подкрепят усилията му за фискалните разходи.

„Всички инструменти, от лихвени проценти през покупка на активи до бъдещи насоки, са готови да бъдат калибрирани“, заяви още Драги.

На последното си заседание Европейската централна банка обяви намаление на депозитната си ставка - за пръв път от три години.

ЕЦБ обяви, че от 1-ви ноември ще поднови програмата си за покупки на дълги книжа, известна като "количествени улеснения", като ежемесечно ще купува еврооблигации в размер на 20 млрд. евро, "докато това е необходимо". Предишната програма за "количествени улеснения" беше за 2.6 трлн. евро.

ЕЦБ запази без промяна основната лихва по операциите за рефинансиране (т.нар. "репо лихва") на ниво от 0.00% и заемната си лихва на ниво от 0.25%, но понижи депозитната си лихва с 10 базисни пункта до ново историческо дъно от -0.5% спрямо досегашното ниво от -0.4%.

Централната банка обяви, че планира да "запази лихвените ставки в новите или в по-ниски нива, докато инфлационните перспективи не се приближат до целевото ниво от малко под 2%".

Междувременно Европейският парламент одобри назначаването на Кристин Лагард на поста председател на Европейската централна банка. С 394 гласа „за“, срещу 206 гласа „против“ и 49 гласа „въздържал се“, евродепутатите дадоха своята подкрепа за кандидатурата на Лагард за следващ председател на Европейската централна банка.

Кристин Лагард трябва да замести настоящия председател на Европейската централна банка Марио Драги на 1 ноември.

Председателите на ЕЦБ се назначават за мандат от осем години по решение на държавните глави в ЕС, като преди това парламентът трябва да изрази становището си. Мнението на депутатите не е обвързващо за Европейския съвет, но има тежест за легитимността на кандидата, тъй като идва от демократично избрания орган на ЕС. Ако Кристин Лагард получи поста, тя ще бъде първата жена начело на ЕЦБ.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?