Снимка: Pixabay

Светът почти никога не е бил толкова неподготвен за рецесия, колкото в момента, поради което е трудно да се предвиди каква ще бъде следващата глобална рецесия, която вероятно ще бъде болезнена и внезапна, по-скоро като поява на неочаквано огнище на ново заболяване, отколкото ежегоден заразителен грип.

Това лято, на фона на инверсията на кривата на доходност на облигациите в САЩ, мнозина започнаха да говорят за приближаваща рецесия. В полза на негативния сценарий е спадналата активност и настроенията в индустриалния сектор. И тъй като в повечето развити страни лихвените проценти са близо до нулата, централните банки разполагат с малко инструменти за справяне с кризата. Всеки спад на икономическата активност винаги е плашеща перспектива, а в случая като сегашния още повече.

Какъв е моделът на рецесиите

Възможно е тези признаци на забавяне на активността да се превърнат в рецесия в САЩ и в глобалната икономика като цяло. В същото време настоящата ситуация противоречи на модела на рецесиите, който икономиката преживява през последните десетилетия. Рецесиите са се променили както в предположенията, така и в честотата. Те са станали по-рядко срещани, но често са съпътствани от срив на финансовите пазари, а не от спад на бизнес активността или заради прегряване на икономиката.

Прогнозите за рецесиите винаги са били тревожни, но в миналото е трябвало да чакат няколко години, за да се реализират прогнозите. Сега това може да отнеме десетилетия. Икономическият растеж на САЩ продължава 122 месеца и това е най-дългата серия на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) в историята, откакто се правят проучвания и прогнози за рецесиите.

Бившият председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джанет Йелън смята, че митовете за прогнозиране на периодите на икономическа експанзия са остарели. Според нея, по-дългите периоди на растеж означават, че е по-малко вероятно да настъпят рецесии. През 35-те години след Втората световна война САЩ преживява 8 рецесии, а през следващите 35 години - само четири. Подобна тенденция се наблюдава и в други развити страни.

През 90-те години на миналия век и първото десетилетие на 21 век икономистите говорят за „голямо забавяне", което предполага значително намаляване на колебанието на темповете на растеж спрямо началото на 80-те години. След финансовата криза от 2008 г. стана ясно, че това явление е реално. В днешно време силната волатилност на тримесечните показатели за БВП е най-ниската в историята на САЩ.

Естествени промени

За това има няколко обяснения. Първо, това е намаляване на циклите на запасите в промишлеността: използването на по-модерни технологии намали нуждата от корекции на запасите. Второ, това е структурният преход на икономиката към услугите. По-доброто обяснение може да бъде успехът на централните банки в стабилизирането на инфлацията и предотвратяването на цикъла на бум и спад.

Повечето рецесии в САЩ през годините след Втората световна войната започнаха, когато икономиката беше прегрята, инфлацията беше висока и Фед повишава лихвените проценти, за да задуши търсенето. Това не се наблюдава от няколко десетилетия, но наскоро Федералният резерв повиши лихвите и световните централни банки го последваха като се опитваха с паричната си политика на подпомагане да ускорят инфлацията.

Когато регулаторите не се страхуват от инфлацията, те могат да въведат стимули за поддържане на икономиката. Но рисковият фактор е, че те нямат достатъчно боеприпаси, за да се справят с шокове като Brexit или вносните тарифи на Тръмп за китайски стоки. Централните банки, разбира се, се опитват. Федералният резерв премина към понижаване на лихвите и едва през август към него се присъединиха Индия, Тайланд, Филипините и Нова Зеландия. Стимули се въвеждат и в Южна Корея и Великобритания. Китай е готов да предприеме допълнителни мерки в тази посока.

Да се гадае по чаша с изпито кафе...

Всичко това затруднява прогнозирането на рецесиите. Когато заплахата е очевидна, властите са активни. Да се заложи, че настоящото забавяне ще се трансформира в глобална рецесия, е като да се обявят като неуспешни настоящите стимулиращи мерки.

И тук може да се формира още една лъжливо предположение: Централните банки ще предприемат мерки за предотвратяване на рецесията, така че няма сериозна заплаха. През 2008 г. рецесията започна с финансовия сектор и ипотечната криза, а през 2001 г. - с колапса на балона на dot-com индустрията.

Ако колебанията в темповете на нарастване и спад на реалната икономика са трудни за прогнозиране, тогава определянето на времето на настъпване на финансовата криза е почти невъзможно. Анализаторите може да сочат като причина дисбалансите на пазара, но те могат само да гадаят как и кога са започнали. Има няколко признака, че сме в късните етапи на настоящия икономически цикъл. По исторически стандарти цените на активите са високи. Частният дълг нарасна значително в Китай и няколко периферни страни. Администрацията на Тръмп облекчава финансовата регулация. Всичко това увеличава рисковете. Но признаците на стрес, които често предхождат криза, далеч не винаги са очевидни.

Всичко това не означава, че рецесията няма да дойде, но съдейки по примера на последните спадове, няма признаци, че тя вече е започнала. С увереност може да се каже: ще бъде много трудно да се справим с икономическите спадове в сегашната среда и бъдещите рецесии може да станат още по-болезнени.

Източници: profinance.ru, vestifinance.ru, Reuters, Bloomberg

Още по темата:

Далио: 25% вероятност за рецесия през тази и следващата година

Може да сме в началото на нова финансова парадигма

Какво смята Кристин Лагард относно стимулиращата политика на ЕЦБ