Неофициалните заеми, дадени от китайските държавни банки на местните правителства в страната, би следвало сериозно да притесняват инвеститорите на Уолстрийт, според Ерин Браун, портфолио мениджър в Pimco.

Голяма част от тези заеми се извършват "под радара", тъй като Китай не е задължен да разкрива условията и размера на дадените кредити пред международни организации, което е особено обезпокоителен проблем за купувачите на облигации на развиващите се пазари, смята още експертът.

Без пълна информация за ангажиментите на дадена страна притежателите на облигации не са сигурни как се класират спрямо китайските кредитори, когато дългът изпадне в затруднение, заяви Браун.

„Заемите от държавни институции, които не са част от официалния институционален сектор, са най-големият риск за развиващите се пазари в момента. Това размътва водата какво ще е участието на официалния сектор, в случай на бедствие", допълни още Браун.

„Този дълг не е прозрачен за МВФ и за други кредитополучатели, които са емитирали облигации."

Нов документ на Себастиан Хорн и Кристоф Требеш от Института за световна икономика в Кил и Кармен Райнхарт от Харвардския университет изчислява, че към 2016 г. остават отчетени около 200 милиарда долара китайски кредити в чужбина.

Липсата на прозрачност привлече вниманието на международните организации за развитие. Президентът на Световната банка Дейвид Малпас призова Китай да отвори своите книги към международните институции, за да има повече прозрачност и яснота.

Повишаването на китайските кредити в чужбина е последвало нарастващата ангажираност на Пекин със света, тъй като той се стреми да осигури нефт и други природни ресурси, които да подхранват бързото му икономическо развитие. Съвсем наскоро инициативата "One Belt One Road" привлече стотици милиарди долари за изграждането на пътища и мостове в Азия, Европа и Близкия изток.

Голяма част от това китайско кредитиране е извършено чрез две свързани с правителството банки - Китайска банка за развитие и Китайската експортно-импортна банка, и двете от които отговарят за около три четвърти от китайските кредити в чужбина, според академичните оценки.

Тези държавни банки не са задължени да отчитат своята дейност пред международни финансови организации, като Банката на международните разплащания и Международния валутен фонд.

Освен това, Китай не е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), нито на Парижкия клуб, група институции, които координират решения за облекчаване на дълга за проблемни държавни кредитополучатели, така че дори заеми, направени директно от китайското правителство, не се нуждаят да бъдат публично оповестени.

Според много експерти, липсата на прозрачност е целенасочена, защото с това кредитиране на нововъзникващите пазари се преследва форма на „дипломация за прихващане на дълг“, или използването на неикономични заеми за осигуряване на стратегически пристанища, или за купуване на влияние в правителства.

„Има много малко признаци, че Китай отпуска заеми за проекти с политически цели“, казва Хейдън Бриско, ръководител на звеното за търговия с фиксиран доход за UBS Asset Management, откъдето купуват облигации емитирани от Китайската банка за развитие.

Инвеститорите са склонни да изискват допълнителна премия за доходност, когато дават заеми на страни, които не предлагат пълна прозрачност в начина, по който харчат и заемат пари, заяви Вивек Рамкумар, старши директор на политиката в Международното бюджетно партньорство.

Тази липса на прозрачност не е проблем само за кредиторите, но и за правителствата на развиващите се пазари, които може да нямат пълно разбиране за собствените си финанси.

Още по темата:

Как реагира Китай на търговската война?

Колко загубиха финансовите пазари заради търговската война?