Снимка: Pixabay

Отвличанията и откупите са практика на владетелите от миналото, когато са пленявали други владетели. По-късно става една от най-разпространените древните професии, предимно за наемници, която има приложение и досега. Измислената още в древността схема действа и в наши дни: Похитителите, които искат да получат откуп, измислят плана за отвличането до най-малките подробности. На първо място, те се стремят да изберат жертва, за която е абсолютно сигурно, че ще получат значителна сума пари за откуп.

Затова е напълно логично, че още в древността похитителите са избирали за жертва държавни глави, за които има сигурни пари за откупа. Днес похитените не са президенти или премиери, защото имат силни и надеждни охранители, затова похитилите са слезли на по-ниско равнище, но останалата част от плана всичко си е постарому. Посочените по-долу суми са приравнени към днешната стойност на долара.

Ето и петте владетеля, за които е трябвало да се платят значителни суми като откуп на похитителите:

Юлий Цезар, 69 млн. щатски долара (приравнени към днешна дата)

През 75 г. преди новата ера пирати отвличат 25-годишния Юлий Цезар, когато той пътувал към Гърция. Въпреки че по това време все още не е управлявал Рим, той е бил римски благородник. Цезар казал на пленниците си, че за него могат да получат повече от 20 таланта, колкото са поискали да откупа му, но ги предупредил, че ще бъдат наказани за неговото отвличане.

В крайна сметка похитителите са получили 50 таланта (разменна монета в Рим и Гърция, 1 талант = 32.3 кг злато). Самият Цезар е удържал на думата си: след като бил освободен, проследява похителите, залавя ги и ги екзекутира.

Крал Ричард Лъвското сърце, 17.4 млн. щатски долара

Крал Ричард е бил много амбициозният владетел, който организира кръстоносните походи до Йерусалим. След един от тях на път за Англия е пленен. Предаден е тогавашен германския владетел, който е поискал 150 хиляди марки за освобождаването му (1 марка=1.7 грама сребро). Скора са били платени 25 500 кг сребро за освобождаването на английския крал.

Историците твърдят, че ако се приложи инфлацията, откупът би надхвърлило 3 млрд. долара, приравнение към днешното съотношение да среброто към щатския долар.

Крал Жан II Добрия, 433 млн. щатски долара

Френският крал Жан II Добрия е отвлечен по време на битката при Поатие (19 септември 1356 г., част от Стогодишната война между Англия и Франция) от английския крал Едуард III, който го държи в плен 4 години. През това време преговорите за откупа не са спирали, в резултат на което част от западните земи на Франция преминават във владение на Англия, а Франция е трябвало да плати 3 милиона крони.

Тъй като сумата е била огромна, крал Жан II е бил пуснат на свобода във Франция, за да събере необходимата сума. Заедно със себе си води своя син Луи Анжуйски като заложник. След известно време синът избягва от плен и Жан се връща в Англия. Една английска корона през 14 век е направена от злато и е тежала 3.69 грама.

Година след завръщането си в Англия Жан II умира от неизвестна болест.

Дейвид II, крал на Шотландия, 230 090 щатски долара

Давид II е пленен и затворен в Англия през същия период като френския крал Жан II, но шотландския крал е бил в плен повече от десетилетие, след като нахлува в Англия, за да помогне на Франция. Той е победен в битката при Невил Кръст и през 1346 г. е пленен, оставяйки Шотландия без крал. Обявеният откупа възлиза на 100 000 шотландски марки. Цената на една шотландска марка по това време е наполовина от сребро. За да бъде събрана исканата сума, крал Дейвид е трябвало да повиши данъците за шотландците.

Император Атахуалпа, 72 млрд. долара. Поискания за последния император на инките откуп се смята за най-големия в историята. Император Атауалпа предлага злато и сребро на испанския конкистадор Франсис Писаро, който пленява императора на инките. Предложения размер е бил равен на „златната статия" на краля на инките. И въпреки че приема откупа, публично екзекутира Атахуалпа. След смъртта му Писаро основава страната Перу и столицата Лима. Според документи на инките, „златната стая" на Атахуалпа е била с размери 22 х 8 х 17 метра. Ако един кубичен фут съдържа 17 554.48 трой унции благородни метали, тогава Писаро е станал най-богатия испанец.

Още по темата:

Къде eмигрантите живеят най-добре

Кои са най-скъпите градове за живеене в света