Снимка: iStock

Парадоксът на настоящата криза: правителствените стимули, които трябва да избегнат пълна икономическа катастрофа, всъщност помагат за разширяване на неравенството на пазара на жилища, създавайки порочен кръг, пише Deutsche Welle.

Програмите, които включват наливането на евтини пари в икономиките на развитите страни, държат цените на жилищата и акциите високи. Те подкрепят възможността на кредитополучателите да получат евтин заем, гарантират печалбите на акционерите и подкрепят балансите на банките, но лишават от средства наемателите и намаляват броя на хората, които могат да се изкачат по жилищната стълбица.

В редица развити държави цените на жилищата растат въпреки кризата. През второто тримесечие на 2020 г. цените се покачват в 8 от 10 държави със средни и високи доходи, като в САЩ покачването е 5%, а в Германия - 11%, според UBS.

От 25 големи града, анализарани от банката, над половината са в риск от балон или са поставени в графата надценени - в контраст с доходите на населението.

В Европа рисковете са най-големи. Мюнхен и Франкфурт в Германия и Варшава в Полша оглавяват класацията, като цените там са се покачили с над 5% през последната година. Париж, Амстердам и Цюрих също са в риск от балон. Жилищата в Стокхолм, Женева, Тел Авив, Москва, Токио и Лондон са надценени, според изследването.

Торонто е единственият голям северноамерикански град, в който има опасност от балон. Във Ванкувър, Лос Анджелис, Сан Франциско и Ню Йорк имотите са надценени, но засега опасността там не е твърде голяма. Чикаго е единственият град в Северна Америка, включен в изследването, в който жилищата са подценени.

Цените на жилищата по света остават високи и "това помага на банковата система да остане сравнително незасегната от поевтиняване на активи", казва Шон Дарби, директор в Jefferies. Но те са високи през последните няколко години в повечето части на света. Икономическата логика подсказва, че те трябваше да спаднат по време на кризата през 2008 г. Те наистина поевтиняха с 10%, но бяха подкрепени от решението на централните банки да намалят лихвите драстично.

От своя страна това предизвика нов бум, задържайки този клас активи, който бе изключително важен за финансовия сектор след 2008 г. Ниските лихви правят месечните вноски по-ниски, а имотите - по-привлекателни за купуване, като в същото време намалиха възвръщаемостта по алтернативни сигурни инструменти за пестене. Както фондовите пазари, цените на жилищата нараснаха и през настоящата криза - въпреки огромния брой нови безработни и стагнацията на заплатите. Повишаващите се цени на имотите са двигател на неравенството по света, а по-високите цени и стагниращите заплати означават по-високи наеми и повече хора, които нямат възможност да купят първото си жилище.

Неустойчиви

UBS подчертава, че поскъпването на имотите по време на кризата, подкрепено от правителствените стимули, е неустойчиво. И предупреждава, че с края на програмите за подкрепа цените на жилищата също могат да тръгнат надолу.

Бартош Тюрек от HRE Investments посочва, че има корелация между лихвите и цените на жилищата и това е основната причина за поскъпването им. "На някои европейски пазари цените се покачиха толкова много, че е притеснително. И спад е неминуем".

Той сочи още, че от твърде отдавна жилищата поскъпват далеч по-бързо от повишаването на доходите. В Словакия, например, цените на имотите растат с 43% между 2012 и 2019 г., а средният доход се покачва с едва 4%. Подобна е ситуацията в редица други държави.

Поглед напред

Според някои анализатори второто полугодие ще бъде истинският тест за пазара заради спирането на стимулите. В САЩ, например, над 20% от общо 110 млн. души, които живеят под наем, са в риск да бъдат изгонени заради неплатени наеми.

"Гледайки напред, слабата икономика, по-строгите изисквания за кредит и краят на краткосрочните фактори, които подкрепят търсенето, ще забавят растежа на цените през следващата година", според Хансен Лу от Capital Economics. Според Fitch Испания ще пострада най-тежко и цените там ще паднат с между 8 и 12% през 2020 г. Във Великобритания спадът ще е до 7%.

Източник: Money.bg