Потребителски вход
Потребител
Парола
Автоматично влизане
Понеделник, 23 Септември 2019

ПРАВИЛНИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА МАГИСТРАЛНИ ТРЪБОПРОВОДИ

Информацията е предоставена от ciela.net
 

ПРАВИЛНИК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА МАГИСТРАЛНИ ТРЪБОПРОВОДИ



(БСА, кн. 6/1984 г.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Този правилник се прилага при строителството и реконструкцията на действащи магистрални тръбопроводи и отклоненията към тях с условен диаметър до 1400 мм включително и условно налягане на средата до 10 МРа за транспортиране на:
1. нефт и нефтопродукт, природен и съпътстващ нефтодобиването газ, естествени и изкуствени въглеводородни газове от районите на тяхното добиване, производство или съхранение (след главните прехвърлящи помпени и компресорни станции) до местата за потребление: нефтобази, пунктове за наливане, бази за претоварване, разпределителни станции за населени места, промишлени и селскостопански предприятия и пристанища;
2. сгъстени въглеводородни газове (фракции С1, и С4 и техните смеси), нестабилен бензин, нестабилен кондензат и други сгъстени въглеводороди с налягане на наситените пари до 1,6 МРа при температура 45°С от районите на добиване или производство (от главните прехвърлящи помпени станции) до местата за потребление: нефтобази, пунктове за наливане, промишлени предприятия, пристанища, газораздаващи станции и обединени бази;
3. произведени продукти в пределите на главните и междинни газокомпресорни и нефтопрехвърлящи помпени станции, станциите за подземно съхранение на газ, газоразпределителните станции и пунктовете за измерване.


Чл. 2. Този правилник не се отнася за:
1. технологични тръбопроводи, за които се прилага "Правилник за изпълнение и приемане на монтажните работи за технологично оборудване и тръбопроводи";
2. магистрални тръбопроводи в районите със сеизмичност по-висока от осма степен - за подземни и по-висока от шеста степен - за надземни тръбопроводи по 12-степенната таблица на Медведев - Спонхойер - Карник, които се изпълняват по индивидуален проект;
2. магистрални тръбопроводи в морски акватории.


Чл. 3. При изпълнение и приемане на работите по строителството и реконструкцията на магистрални тръбопроводи да се спазват утвърдените проекти, както и нормативните актове по организация и изпълнение на строителството, техника на безопасността и хигиената на труда в строителството, съответните държавни стандарт, правилата за противопожарна охрана при извършване на строителните и монтажни работи и другите нормативни разпоредби на строителството.


Чл. 4. Категорията на магистралните тръбопроводи се изпълнява съгласно проекта.


Чл. 5. Строителството на магистралните тръбопроводи трябва да се извършва по поточен метод с преместващи се механизирани колони, обезпечаващи непрекъснатост на работата в строга технологична последователност.


Чл. 6. При пресичането на подземни комуникации от строящ се магистрален тръбопровод изпълнението на строителните и монтажни работи се допуска след разрешение на организацията, която ги експлоатира.


Чл. 7. В случаи, че в районите, където се изпълняват строителните и монтажни работи, бъдат открити подземни комуникации и съоръжения, непосочени в проекта, инвеститори трябва да съгласува писмено мерките, приети за предпазването им от увреждане с организацията, която ги експлоатира.


Чл. 8. Ширината на строителната ивица за магистрални тръбопроводи се определи с проекта.


Чл. 9. При изпълнение на строителните и монтажните работи организацията-изпълнител трябва да извършва по операционен контрол на качеството им (по целия технологичен процес). Забранява се вдигането на материали и изделия, за които липсват сертификати, паспорти или други документи, потвърждаващи качеството им.


Чл. 10. При строителството на магистрални тръбопроводи се прилагат тръби, изолирани предимно в заводски или базови условия.

Глава втора.
ПОДГОТВИТЕЛНИ РАБОТИ


Чл. 11. Изпълнителят трябва да пристъпи към извършване на подготвителни работи след приемането на трасето и техническата документация от инвеститора.


Чл. 12. (1) Инвеститорът в сроковете, предвидени в ПКС1, заедно с проектните и сметни документации е длъжен да създаде трасировъчна скица за строителство и да предаде на организацията-изпълнител техническата документация за скицата с реперна схема на точките, в това число:
1. триангулачни точки за закрепване на върховете за кривите по трасето (координатите на чупките по трасето);
2. триангулачните точки за ъглите на завоите по трасето, но не по-малко от два за всяко направление на ъгъла в пределите на видимост.
3. маркировъчните точки на правите участъци на трасето, сложени последователно, но не по-рядко от през един километър в пределите на видимост;
4. височинните репери, сложени не по-рядко от през пет километра по дължината на трасето, освен поставените на преходите през водни прегради, когато са поставени на двата бряга;
5. обяснителна записка, триангулачен регистър на всички изравнени станции от схемата с приложен към него план за изравнението и списък на координатите на триангулачните точки и техните чертежи;
6. каталозите за координати и точки към трасировъчната скица.
(2) Допустимите средноквадратични грешки при построяване на трасировъчната скица са: при ъгловите измервания плюс-минус 2' (4,7 сm); при линейните - 1 към 1000; при определяне на точките - плюс-минус 50'.


Чл. 13 (1) Преди началото на строителството главният изпълнител е длъжен да проведе контрол на трасировъчната скица с точност на линейните измервания не по-малко от 1 към 500, на ъглите - 2' и нивелирането; между реперите с точност 50 мм на 1 към по трасето. Трасето се приема от инвеститора с акт - приложение № 1, ако измерените дължини се отличават от проектните с не повече от 1 към 300 от дължината, ъглите - с не повече от 3' (3,7 cm) и котите, определени чрез нивелиране между реперите - с не повече от 50 мм..
(2) Изпълнителят трябва да нанесе допълнителните знаци по оста на трасето и по граничите на строителната ивица; да обозначи хоризонталните криви на естествено огъване през 10 м; а на изкуственото - през 2 м; да нанесе пикетажа по цялото трасе и особено в характерните точки (в началото, средата и края на кривите и в местата, в които трасето пресича подземни комуникации). Допълнителни репери да се сложат през 2 м. по трасето.


Чл. 14. До започване на основните строително-монтажни работи главният изпълнител е длъжен да подготви строителната ивица в съответствие с изискванията на глава "Подготвителни работи" от "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения" (БСА, кн. 11 от 1980 г.) и съгласно ПОИС и РПОИС.


Чл. 15. В зимния период разчистването се прави на два етапа: в зоната, където минава транспорта и работят строителните машини - предварително, а в зоната, на траншеите - непосредствено преди работата на земекопните машини, по дължина, която осигурява работата им за една смяна.

Глава трета.
ЗЕМНИ РАБОТИ


Чл. 16. Размерите и профилите на траншеите се изпълняват в съответствие с проекта и изискванията на "Правилник за изпълнение и приемане на земни работи и земни съоръжения" (БСА, кн. 11 от 1980 г.).


Чл. 17. (1) С цел предотвратяване на деформацията в профила на изкопаната траншея, а също и на депонирания изкоп, сменните темпове на изолационно-полагащите и земни работи трябва да бъдат еднакви.
(2) Технологически необходимото прекъсване между земните и изолационно-полагащи колони (от изпълнители) е съгласно ПОИС.


Чл. 18. (1) Не се допуска разработването на траншеи без последващо полагане на тръбопровода, освен в случаите, когато се правят в скали лятно време.
(2) Раздробяването на скални почви по взривен метод трябва да се провежда до доставянето на тръбата по трасето, а раздробяването на замръзналите почви се допуска да бъде извършено и след това.


Чл. 19. При изпълняване на траншеята с предварително раздробяване на скални почви по сондажно-взривен метод, изкопаването на почвата трябва да бъде запълнено за сметка на насипване с мека почва и нейното уплътнение.


Чл. 20. Основата под тръбопровода в скални и замръзнали почви трябва да бъде взривена със слой мека почва, дебел не по-малко от 10 cm над най-високите части на основата.


Чл. 21. (1) При изграждане на тръбопроводи с диаметри 1020 мм и повече трябва да се прави нивелировка на дъното на траншеята по цялата дължина на трасето; на правите участъци - през 50 м; на вертикални криви с плавни огъвания - през 10 м; на вертикални криви с принудително огъване - през 2 м.
(2) При изграждане на тръбопроводи с диаметри по-малки от 1020 мм да се прави нивелировка само на сложните участъци от трасето (вертикални ъгли на обръщане, участъци с пресечен релеф на местността), а също и на преходите под жп линии, автомобилни пътища, през оврази, ручей, реки и други прегради, за които се изработват съгласно проекта.


Чл. 22. (1) Засипването на траншеите се прави непосредствено след спускането на тръбопровода и монтирането на баластировъчните натоварвания или анкериращи устройства, ако баластировката е предвидена по проект. Местата за монтаж на затварящата арматура и изводите за монтаж на контролно-измервателни прибори и електрохимична защита се засипват след монтажа им и заваряването на катодните изводи.
(2) При засипването на тръбопровода с пръст, съдържаща замръзнали парчета, трошляк, дребен чакъл и други с размери по-големи от 50 мм. и диаметър, изолационното покритие трябва да се предпазва от увреждане, като се засипва мека почва с дебелина 20 см над защитното покритие, предвидено в проекта.


Чл. 23. При изпълнение на земните работа за магистрални тръбопроводи се спазват допуските, дадени в таблица 1.

Таблица 1


Наименование на допуска Величина на допуска в см
1 2 3
1 Половината от ширината на траншеята по дъното  
  в отношение към разбивъчната ос плюс 20, минус 5
2 Отклонение на точките при планиране на полосата  
  за работа на роторни ескаватори минус 5
3 Отклонение на точките по дъното на траншеята от проектните  
  - при разработване на почвата със земекопни машини; минус 10
  - при разработване на почвата чрез взривяване минус 20
4 Дебелина на слоя при меко засипване по дъното  
  на траншеята плюс 10
5 Дебелина на слоя почва при засипване с мека пръст над  
  тръбопровода (при последващо засипване със скални или  
  замръзнали почви) плюс 10
6 Обща дебелина на слоя над тръбопровода плюс 10
7 Височина на насипа плюс 20

Глава четвърта.
СБОРКА, ЗАВАРЯВАНЕ И КОНТРОЛ НА ЗАВАРЕНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 24. Сборката и заваряването на магистрални тръбопроводи се извършва съгласно изискванията към: основните и добавъчни материали за заваряване, квалификацията и атестирането на изпълнителските кадри, заваръчното оборудване, качеството на сборката, методите, режимите и техниката на заваряване и вида и обема разрушаващ и неразрушаващ контрол, определени в проекта и проекта за организация и изпълнение на строителството и обезпечаващи необходимите геометрични и механични свойства на заварените съединения.


Чл. 25. Преди сборката и заваряването на тръбите трябва:
1. да се направи външен оглед на повърхностите на тръбата за недопустими дефекти по тях (подбитости, нарези, механични увреждания и др.);
2. да се очисти вътрешната повърхност на тръбите от замърсявания, странични предмета, сняг и др.;
3. да се изправят или изрежат крайните участъци от тръбите с недопустими дефекти по повърхностите им;
4. да се почистят до метален блясък краищата на заваряване и прилежащите им вътрешни и външни повърхности на ширина не по-малко от 10 мм;
5. при електросъпротивително заваряване трябва допълнително да се очисти пояс под контактните клеми на заваръчната машина.


Чл. 26. (1) Допуска се изправяне на плавни вдлъбнатости (подбитости) в краищата на тръбите с дълбочина до 3,5 процента от диаметъра на тръбата. На тръби от стомани с якост на опън по-малка от 539 МРа, освен ако няма специални изисквания към стоманата, изправянето може да се извършва без подгряване при положителни температури на околната среда. На тръби от същите стомани при отрицателни температури и на тръби от стомана с якост на опън равна или по-голяма от 539 МРа при всякакви температури, изправянето се извършва след подгряване на участъка от 150 до 200°С.
(2) Не се допускат поправки върху тръбите посредством заваряване.
(3) Участъци с вдлъбнатости (подбитости) с дълбочина над 3,5 процента от диаметъра на тръбата, както и с надрези, механични увреждания и др. над допустимите се изрязват.


Чл. 27. При съединяване на тръби с надлъжно или спирално заварени шевове, краищата на тези шевове трябва да бъдат разместени над хоризонталната ос на тръбопровода. Минималното разстояние между тях трябва да бъде 100 мм.


Чл. 28 При съединяване на тръби с еднаква дебелина на стената, разминаването на краищата за заваряване не трябва да превишава 20 % от дебелината на стената, но не повече от 3 мм за електродъгово заваряване и не повече от 2 мм за електросъпротивително заваряване.


Чл. 29. Допуска се непосредственото съединяване на тръби или тръби о фасонни части (тройници, преходи и др.) с еднакъв диаметър и различни дебелини на стените, ако разликата в дебелината на стените не превишава 2,5 мм. (при дебелини не по-големи от 12 мм.) и 3,5 мм. (при дебелини по-големи от 12 мм.


Чл. 30. (1) Съединяването на тръби или тръби с фасонни части с по-голяма разлика. В дебелините на стените се извършва посредством поставяне между тях на преходи с междинна дебелина на стената и с дължина не по-малак от 250 мм.
(2) Допуска се непосредствено съединяване на тръби с разлика в дебелината до 1,5 пъти от малката, при специална обработка на край щата на заваряване на дебелата стена, така, както е показано на фиг. 1.
(3) Разминаването на краищата за заваряване на тръби с фасонни части и различни дебелини на стените, измерено по външната повърхност, не трябва да превишава допуските в чл. 28.
(4) Подваряването на шева от вътрешната страна на тръби и фасонни части с различна дебелина на стената и диаметър равен или по-голям от 1000 мм. е задължително по целия периметър на шева.



Чл. 31. До всяко заварено съединение на 100-150 мм от него, върху горната половина на тръбата да бъде поставено клеймото на заварчика или бригадата заварчици, изпълнили заваряването. Клеймата се маркират с неизтриваема боя от външната страна на тръбата, определени съгласно заповедта - (прилож. № 2).


Чл. 32. Не се допуска приваряването на каквито и да било елементи в зоните на напречните, надлъжните и спирални шевове на тръбите. Разстоянието между шевовете на тръбопровода и шева на приварения елемент трябва да бъде най-малко 100 мм.


Чл. 33. (1) Допуска се непосредствено съединяване на тръба със спирателна или разпределителна арматура ако дебелината на края за заваряване на присъединителната част на арматурата не превишава 1,5 мм пъти дебелината на стената на тръбата и е обработен в заводски условия по начин, указан на фиг. 2.
(2) В случаите, когато обработката по ал. 1 на краищата за заваряване не е изпълнена в заводски условия и когато дебелината на края на заваряване на присъединителната част на. арматурата превишава 1,5 пъти дебелината на стената на тръбата, съединяването се извършва посредством поставяне на преходи, съгласно чл. 30.



Чл. 34. При заваряване на тръбопроводи, заварените съединения трябва да бъдат обвързани с пикетажа на трасето и това се отразява в изпълнителните чертежи съгласно дневника - приложение № 3


Чл. 35. При прекъсване на работата за повече от два часа краищата на заварения участък от тръбопровода трябва да бъдат затворени.


Чл. 36. Напречните заваръчни съединения на стоманените магистрални тръбопроводи се заваряват по методи, предвидени от ПОИС.


Чл. 37. При неблагоприятни метеорологични условия (вятър, дъжд и др.) заваръчните работи се извършват под защита от влиянието им, предвидена в ПОИС.


Чл. 38. Не се допуска използването на земни и снежни призми при монтажа на магистрални тръбопроводи.


Чл. 39. Не се разрешава изработването на фасонни детайли (тройници, преходи и др.) в полеви условия.


Чл. 40. При липса на данни в проекта за прихващане и заваряване на магистрални тръбопроводи се допускат заварчици, притежаващи най-малко ІІ степен на квалификация по съответния метод, съгласно Наредба № 3 за придобиване на правоспособност за заваряване на Министерство на народната просвета и Министерство на машиностроенето, обнародвана в ДВ, бр. 25/75 г. и изменена и допълнена в бр. 94/83 г. при допълнителен контрол, провеждан съгласно раздела за допълнителен контрол на заваръчните кадри от тази глава и с декларация и препис от квалификационната книжка - приложение № 4.

Раздел II.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН КОНТРОЛ НА ЗАВАРЪЧНИТЕ КАДРИ


Чл. 41. При извършване на заваръчни работи всеки заварчик от бригада или звено заварчици трябва да завари едно контролно съединение за тръби с диаметър до 1000 мм или една половина от съединение при тръби с диаметър над 1000 мм, в условия идентични с производствените, ако:
1. заварчикът (бригадата, звеното) тепърва започва да заварява магистрални тръбопроводи или има прекъсване в работата си повече от три месеца;
2. е променена мярката на основния или добавъчните материали, формата на краищата за заваряване, технологията за заваряване или заваръчното оборудване;
3. е променен диаметърът на тръбите (преминаване от една към друга трупа - съгласно групи "а", "б" и "в" на фиг. 3);
а - тръби с диаметър до 400 мм включително;
б - тръби с диаметър от 400 до 1000 мм.;
в - тръби с диаметър 1000 мм и повече;
1 - образец за изпитване на опън съгласно БДС 2649, тип XII и XIII;
2 - образец за изпитване на огъване с корена на шева навън съгласно БДС 2649, тип XXVIII или ребро;
3 - образец за изпитване на огъване с корена навътре съгласно БДС 2649, тип XXVIII или ребро и съставен акт-приложение № 5.


Чл. 42. Контролните заварени съединения да се подлагат на:
1. външен оглед и измерване, при което завареното съединение трябва да отговаря на изискванията на чл. 50 и 51, установено с акт - приложение № 6;
2. радиографичен контрол по целия периметър, при което завареното съединение трябва да отговаря на изискванията на чл. 55;
3. механични изпитания на образци от завареното съединение, за кои-то се съставят протоколи - приложение № 7.



Чл. 43. (1) Схемата за изрязване на образците за механични изпитания е показана на фиг. 3.
(2) Видовете механични изпитания и необходимото количество образци за тях са съгласно таблица 2.

Таблица 2


Дебелина на стената на тръбата в мм. Количество образци за механични изпитания
    На огъване    
  на опън с корена с корена на ребро
    навън навътре  
До 12,5 мм включително 3 3 3 -
Над 12,5 мм 3 - - 6

(3) Образците за механични изпитания се обработват съгласно БДС 2649.


Чл. 44. Якостта на опън на завареното съединение трябва да бъде не по-малка от нормативната якост на опън на основния метал.


Чл. 45. Средноаритметичната стойност на ъгъла на огъване на образци, заварени по електродъгови методи, трябва да бъде не по-малко от 120°, а минималната стойност - не по-малко от 100°.


Чл. 46. Средноаритметичната стойност на ъгъла на огъване на образци, заварени електросъпротивително, трябва да бъде не по-малко от 70°, а в минималната стойност - не по-малко от 40°. При пресмятането на средноаритметичното значение всички ъгли, по-големи от 110°, се приемат равни на 110°.


Чл. 47. Ако контролното заварено съединение не отговаря на изискванията по външен оглед или по радиографичен контрол, се извършва заваряване и повторен контрол на нови две съединения. Ако при повторния контрол се получат неудовлетворителни резултати само на едно от съединенията, се счита, че заварчикът (бригадата, звеното) не е издържал, изпитването.


Чл. 48. Ако при механичните изпитвания на образците от завареното съединение се получат неудовлетворителни резултати, тогава се провеждат механични изпитвания на удвоено количество образци, изрязани от повторно заварено съединение. При неудовлетворителни резултати от повторните механични изпитвания се счита, че заварчикът, бригадата, звеното не е издържал изпитването.

Раздел III.
КОНТРОЛ НА ЗАВАРЕНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ


Чл. 49. (1) Контролът на заварените съединения на тръбопроводите се извършва посредством:
1. непрекъснат пооперационен контрол;
2. външен оглед и измерване;
3. проверка на заварените съединения с помощта на неразрушаващи методи;
4. механични изпитания на заварени съединения в съответствие с чл. 52.
(2) Всички заварени съединения на магистрални тръбопроводи подлежат на външен оглед по целия периметър.


Чл. 50. Заварените по електродъгови методи съединения не трябва да имат пукнатини, подрези с дълбочина по-голяма от 0.5 мм, кратери, излизащи на повърхността газови пори. Височината на усилването на шева трябва да бъде в границите от 1 до 3 мм., между шева и основния метал трябва да има плавен преход.


Чл. 51. (1) Заварените електросъпротивително съединения, след сваляне на вътрешни и външни гребени, трябва да имат усилване не по-малко от 3 мм. При сваляне на вътрешния и външния гребен не се допуска намаляване на стената на тръбата.
(2) Разминаването на краищата не трябва да превишава 25 процента от дебелината на стената, но не повече от 3 мм. Допуска се отделните разминавания да бъдат на 20 процента от периметъра на завареното съединение с големина до 30 процента от дебелината на стената но не повече от 4 мм.


Чл. 52. Заварените съединения на тръбопроводи от I, II, III и IV категория, изпълнени чрез електросъпротивително заваряване, се подлагат на:
1. 100 % контрол с физически методи по регистрираните параметъра в процеса на заваряването;
2. механични изпитания с обем 1 процент от броя на заварените съединения в съответствие с чл. 49, 50 и 52 с цел проверка състоянието на системата за автоматично управление на заваръчните процеси.


Чл. 53. При неудовлетворителни резултати от механичните изпитания на заварените съединения трябва:
1. да се прекрати заваряването и да се установи причината за неудовлетворителното качество на завареното съединение;
2. целият участък от тръбопровода, заварен след последната проверка, се подлага на силово въздействие на огъване, със създаване на напрежение, равно на 0,9 от нормативната граница на провлачане на основния метал. Съответният заварчик може да продължи работа само след повторно уточняване режима на заваряване и след получаване на удовлетворителни резултати от допълнително заварени и проверени контролни съединения в съответствие с изискванията, посочени по-горе, третиращи квалификацията на заварчиците.


Чл. 54. (1) Обемът на контрола без разрушаване на заварени съединения, изпълнени по електродъгов метод, ако не е предвиден в проекта, се определя съгласно таблица 3.

Таблица 3


Категория на тръбопроводите Обем на контрола без разрушаване на заварени
  съединения, изпълнени чрез електродъгово заваряване
    В това число:  
  Общо Радиографичен Ултразвуков контрол (само
    контрол контрол при (по-голямо или равно
      на 10 мм и разминаване - 20 %
      от (,но не повече от 3 мм)
В 100 100 -
I 100 100 -
II 100 25 % Останалия %
III 100 10 % "
IV 20 5 % "
(при наземно и надземно полагане) 100 10 % "
ъглови заваръчни съединения   - 100 %

(2) Заварените съединения на тръбопроводи при надземни преходи, затварящи заварени съединения, врязвания и арматури, се контролират 100 % радиографичен контрол.
(3) Контролът без разрушаване се изпълнява върху заварените при монтажа съединения.
(4) При тръбопроводите IV категория на контрол се подлагат заварените съединения с най-много допустими дефекти по външен оглед.
(5) Заварени съединения, които подлежат на ултразвуков контрол, но не отговарят на изискванията, да се подлагат на радиографичен контрол (РГК).


Чл. 55. Ултразвуковият контрол на заварените съединения на тръбопроводите се извършва съгласно БДС 10377, а означението на откритите дефекти - съгласно БДС 9234.


Чл. 56. (1) При радиографичен контрол означението на откритите дефекти се извършва съгласно БДС 11101, а определянето на степента на дефектност на завареното съединение - съгласно БДС 13060.
(2) Допустимият клас на дефектност е съгласно предписанията на РПОИС, а при липса на такива е единица, като за дефекти от типа Аа, Да (по-малко или равно на 1,2) и До - допустимият клас е 2.


Чл. 57. (1) Ако при контрола без разрушаване на тръбопроводи от IV категория се установи дори едно заварено съединение с качество неудовлетворяващо изискванията на проекта, се проверяват допълнително 25 % от всички заварени съединения, изпълнени след последната проверка.
(2) Ако и при тази проверка се констатират заварени съединения с недопустим клас на дефектност, заварчикът се отстранява от работа до даването на контролни съединения със задоволителни резултати. Всички съединения, заварени след последната проверка, се подлагат на 100 % РГК.


Чл. 58. Допуска се отстраняването на констатирани дефекта в заварените съединения, изпълнени чрез електродъгово заваряване в следните случаи:
1. ако сумарната дължина на дефектите не превишава 1/6 от периметъра на завареното съединение;
2. ако дължината на откритите в завареното съединение пукнатини не превишава 50 мм;
3. при сумарна дължина на откритите пукнатини повече от 50 мм цялото съединение се изрязва.


Чл. 59. (1) Отстраняването на дефектите в заварени съединения, които са изпълнени чрез електродъгово заваряване, се извършва съгласно изискванията на РПОИС.
(2) Откритите при външен оглед недопустими дефекта трябва да се отстранят, преди да бъдат заявени за контрол без разрушаване.


Чл. 60. Всички ремонтирани участъци от заварените съединения се подлагат на външен оглед и РГК. Не се разрешава повторен ремонт на заварените съединения. За резултатите от извършената проверка на ремонтираните участъци се съставя протокол - приложение № 12.


Чл. 61. Резултатите от контрола с неразрушаващи методи се отразяват в технически протокол съгласно приложение № 7 и № 8.

Раздел IV.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ МОНТАЖА НА КРИВОЛИНЕЙНИ УЧАСТЪЦИ ОТ ТРЪБОПРОВОДА


Чл. 62. Промяната на посоката на линейната част на тръбопровода във вертикална и хоризонтална равнина се извършва съгласно проекта.


Чл. 63. Не се допуска изпълнението в полеви условия на заварени съединения между тръби с недопустимо отклонение в съосността.


Чл. 64. Радиусите на еластично огъване на тръбопровода се изпълняват съгласно проекта. Ако проектът не съдържа необходимите данни, минимално допустимият радиус на огъване на тръбопроводи с диаметри от 200 до 1400 мм, измерен в метри, трябва да бъде колкото диаметърът на тръбопровода в метри (например минимално допустимият радиус на огъване на тръбопровод с диаметър 500 мм е 500 м).


Чл. 65. Еластичното огъван