Доходността на банките от еврозоната остава слаба, като устойчивостта на банковия сектор продължава да се подобрява, през последните няколко години, подкрепена от устойчивата икономическа експанзия. Това се казва в доклада на ЕЦБ по отношение на банковия пазар, публикуван през изминалата седмица.

Сега ще направим едно сравнение между средните показатели за банковия пазар в еврозоната и това на Първа Инвестиционна Банка - компонент на SOFIX.

По отношение на финансовите съотношения за стабилност

Общото съотношение на капитала от първи ред на банките от еврозоната, което е ключова мярка за силата на капитала, е 14.3% в края на 2018 г. спрямо 12.7% в средата на 2015 г. За сравнение съотношението на капитала от първи ред на ПИБ е при ниво от 16.3%, при 14.5% през 2015-та година.

Възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) на банките в еврозоната, е в размер на около 6%. За сравнение възвръщаемостта на собствения капитал на ПИБ е над три пъти по-високо, при ниво от 19.24%.

ROE на банките от еврозоната остава под тази на някои от техните международни конкуренти, като например американските и скандинавските банки. Напоследък загрижеността за рентабилността отново излезе на преден план, тъй като операционната среда за банките стана по-трудна, като се очаква икономическият растеж да се забави през 2019 г., се казва още в анализа на ЕЦБ. По този начин перспективите за рентабилност на банките могат да бъдат намалени от влошаващи се очаквания за растеж, допринасящи за структурни слабости.

Редица банки продължават да имат понижени пазарни оценки, като съотношението цена-счетоводна стойност е доста под едно, отразявайки слабата им текуща и очаквана доходност. Значително под 1 е и съотношението при ПИБ - при 0.42 на консолидирана основа, което съответства с тенденциите сред европейските банки.

Важно е обаче да се подчертае, че положението на отделните банки в еврозоната се различава значително по отношение както на ROE. Все още има голяма разлика между по-силните и по-слабите от тях; през последните няколко години около една четвърт от значимите банки постигнаха възвръщаемост на капитала от поне 8%, докато ROE на най-слабо представящата се банки остава под 3%.

Защо ниската рентабилност е проблем от гледна точка на финансовата стабилност?

Защо ниската доходност на банките е от значение за финансовата стабилност? Може би най-важното е, че постоянно ниската рентабилност може да ограничи способността на банките да генерират капитал органично. Това затруднява създаването на буфери срещу неочаквани шокове и ограничава техния капацитет за финансиране на растежа на заемите. В същото време банките със слаби перспективи за рентабилност и ниските пазарни оценки биха могли да се окажат много скъпи или дори прекалено скъпи за набиране на капитал от пазарни източници, ако възникне такава необходимост, се казва в анализа на ЕЦБ.

Освен това банките с ограничена сила на текущите доходи също могат да се изкушат да поемат по-голям риск. По-високото поемане на риск от банките може да доведе до натрупване на финансови дисбаланси, ако рисковете бъдат свързани. Всъщност в банковия сектор рентабилността, която е (твърде) висока, може да представлява толкова проблем, колкото рентабилността, която е (твърде) ниска, тъй като може да е индикация за прекомерно поемане на риск от вида, наблюдаван в хода на световната финансова криза.

Дейността на банките е тясно свързана с икономическата дейност. Всъщност през последните няколко години рентабилността на банките се е подобрила вследствие на продължаващия икономически растеж, като ROE на банките от еврозоната достигна 6% през 2018 г. спрямо 3% две години по-рано.

Цикличните фактори подкрепиха тези подобрения на рентабилността чрез три канала. Първо, разширяването на икономическата експанзия и ниските лихвени проценти улесняват кредитополучателите да изплащат заемите си, което води до по-добро кредитно качество и по-ниски банкови провизии.

Второ - увеличените обеми на кредитиране помогнаха да се компенсира отрицателното въздействие на свиването на нетните лихвени маржове. И трето, благоприятната макроикономическа среда също е подкрепила намаляването на лошите кредити и намаляването на рисковите премии, което води до по-високи продажби на проблемни кредити, които са допринесли за по-ниски нужди от провизии.

Всички тези тенденции се наблюдават и при ПИБ, откъдето продадоха някои обезпечения през изминалата година, което съдейства за силното повишение в печалбата на банката. Последната се повиши от 85.5 на 164.14 милиона лева. И макар обезценките да се повишават леко, спрямо 2017-та година, те са близо наполовина на същите от 2016-та.

Ефективността на дейността на банките от еврозоната и ПИБ

Подобряването на ефективността на разходите е едно от ключовите предизвикателства за банките в еврозоната. Ефективността на разходите, измерена чрез съотношението разходи към актив и разходи към доход, се е влошила от 2010 г. насам, тъй като ограничаването на разходите не компенсира значителен спад в приходите и общите активи.

В резултат на това банките от еврозоната продължават да изостават в сравнение с някои от своите международни компании по отношение на разходната ефективност със средно съотношение между разходи и приходи от 66%, в сравнение с 55-57% в скандинавските и американските банки.

Съотношението разходи-приходи на ПИБ е доста по-добро - при ниво от 46.28% през 2018-та година. Най-хубавата част обаче е, че това съотношение бележи съществено подобрение спрямо година по-рано, когато е било 53.3%.

Възможни начини за връщане на банките към устойчива рентабилност

Нека сега се обърна към обсъждане на възможните решения на проблема с рентабилността. Първо, не съществува единна стратегия, която би била подходяща за всички банки, смятат от ЕЦБ. Предпочитаната стратегия на всяка банка вероятно ще зависи от множество фактори.

На първо място обаче е намаляване на разходите и подобряване на ефективността. Това са необходими стъпки и потенциалните стратегии за постигането им варират от по-традиционни мерки, като съкращаване и закриване на клонове, до приемане на нови технологии за спестяване на разходи, насочени към дигитализиране на услугите на финансовите посредници, например увеличаване на зависимостта от интернет банкиране.

Дигитализацията може да бъде важна и постоянна стратегия за спестяване на разходи за банките, особено в страни с гъста клонова мрежа, смятат още от ЕЦБ. Но тя трябва да бъде подкрепен от определени структурни изисквания. Способността на банките да намалят разходите ще зависи от фактори като трудовото законодателство, гъстотата на населението и общото ниво на цифровизация в обществото.

Определено ПИБ работи в насока за съкращаване на разходите, за което свидетелства намаляване на броя на персонала от 3045 до 2651 през изминалата година. По отношение на дигитализацията, банката също прави сериозни инвестиции, за което свидетелстват и множеството й награди в тази насока. Банката спечели второ място в категорията „Иновации" на конкурса „Efma-Accenture DMI Awards 2018", събрал част от най-изявените световни институции и компании в ритейл сегмента.

В допълнение към намаляването на разходите, много банки също ще трябва да подобрят своите възможности за генериране на доходи. Един от възможните пътища за по-добра диверсификация на доходите е чрез увеличаване на таксите и комисионните.

Въпреки това степента, до която банките могат да диверсифицират в области, генериращи повече приходи от такси и комисиони, вероятно ще зависи от техните специфични бизнес модели. По-специално, банките, които разчитат предимно на бизнеса за трансформиране на матуритета, за да генерират доход, биха могли да се възползват най-много от увеличаването на размера на общия им доход от дейности, основани на такси и комисиони.

И макар приходите от такси и комисиони да се понижават през изминалата година, като цяло те регистрират сериозен ръст през последните няколко години, повишавайки се с около 15% спрямо 2015-та година.

Консолидирането може да засили ефективността чрез синергии за намаляване на разходите. Данните сочат, че вътрешните сливания и придобивания, са склонни да се съсредоточават върху постигането на синергии на разходите, докато трансграничните сделки изглежда се ръководят повече от възможностите за разширяване. Това се дължи главно на факта, че банките имат по-голям обхват да рационализират припокриващите се дистрибуторски мрежи на вътрешния си пазар.

Заключителни бележки

Продължаващата слаба рентабилност на банковия сектор в еврозоната остава основна грижа за финансовата стабилност, тъй като ограничава способността на банките да натрупват буфери срещу отрицателни шокове.

За разлика от европейските банки рентабилността на ПИБ не е най-съществения проблем на банката. Тя трябва да обърне много по-голямо внимание на лошите си кредити, чиито размер е далеч над средния за европейските банки. И макар банката да предприема действия за справяне с този проблем, усилията и мерките й най-вероятно трябва да се засилят и ускорят. Иначе акционерите на банката вече няколко години приемат печалбите на банката да бъдат капитализирани, като това бе прието и за печалбата на финансовата инститцуия през тази година (на последното ОСА).

Заемите с просрочие повече от 90 дни на ПИБ са намалели от около 18% през 2017 г. до близо 13% към края на 2018 г. Заедно с това обаче, в случай че се приложат разширените дефиниции за просрочени кредити на ЕЦБ, тогава излиза, че този род кредити може дори леко да са се повишили до около 22%.

По-бавното от очакванията намаляване на лошите кредити на банката, до голяма степен бе в основата на понижението на дългосрочния депозитен рейтинг с една степен от страна на рейтинговата агенция Moody’s в началото на юни.

Докато цикличните фактори спомогнаха за подобряване на доходността на банките в еврозоната през последните няколко години, напредъкът в справянето със структурните предизвикателства очевидно е недостатъчен, смятат от ЕЦБ.

Намаляването на разходите и подобряването на ефективността са необходими стъпки, а цифровизацията може да бъде важна и постоянна стратегия за спестяване на разходи за банките, но тя трябва да бъде подкрепена от структурните изисквания, съветват от ЕЦБ. В тази насока, определено може да се каже, че ПИБ предприема достатъчни мерки и действия.

По отношение на банковия сектор на еврозоната като цяло, консолидацията, както вътрешна, така и трансгранична, е жизненоважна, ако искаме секторът да стане по-ефективен, се казва още в анализа. Този процес трябва да се улесни.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции на ПИБ, или други финансови институции.

Още по темата:

ПИБ ще гласува да не се разпределя дивидент на ОСА

Всичко, което трябва да знаете за ПИБ на една графика

Кои ще са апетитните хапки при корекция на БФБ?