Снимка: БГНЕС

С поредица от срещи в парламентарни комисия започва представянето на годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН). Първото представяне е пред парламентарната комисия по труда и социалните въпроси, насрочена за 14.30 часа днес.

Срещите в парламента започват със социалната комисия, тъй като пенсионното осигуряване е една от трите финансови дейности които се наблюдават и контролират от КФН.

Предстои отчетът да бъде представен и пред парламентарната комисия по бюджет и финанси другата седмица, която е водещата комисия, тъй като КФН отговаря и за застрахователните и инвестиционните дружества.

След това отчетът трябва да бъде одобрен от парламента, както е записано в специализирания Закон за Комисията за финансов надзор.

Годишният отчет за дейността си КФН внесе на 29.05.2019 г. в Народното събрание, придружен с Доклада на Сметната палата.

Според публикувания на интернет страницата на регулатора отчет, през 2018 година,

Приходите възлизат на 21 153 586 лева

От които най-голяма е сумата от държавни такси, вкл. и за осъществяване на общ финансов надзор (18 063 644 лв.), които имат и най-голям относителен дял (97.90%) от всички събрани такси. Следват: 3 235 453 лв. от глоби, санкции и наказателни лихви.

Разходите възлизат на 17 845 042 лева

От тях за заплати и възнаграждения на персонала 9 708 605 лева. Следват по параграф „Други възнаграждения и плащания за персонала" в размер на 460 903 лева; за осигурителни вноски от работодател - 1 201 176 лева. За обща издръжка са изразходвани 3 111 346 лева. Платените данъци, такси и административни санкции възлизат на 41 332 лв. Разходите за членски внос и участие на КФН в нетърговски организации и дейности са 1 965 108 лева. За придобиване на дълготрайни материални активи са изразходвани 846 138 лева (закупуване на компютри, хардуердно оборудване, автомобили и други), а за придобиване на нематериални дълготрайни активи - 510 434 лева.

През 2018 година небанковият регулатор се ръководеше от Карина Караиванова, която стана част от екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие. На нейното място парламентът избра Бойко Атанасов, който беше заместник на Караиванова.

Вижте още: Бойко Атанасов е новият председател на КФН

Последваха още две назначения - на заместник-председатели на КФН за управленията „Надзор на инвестиционната дейност" (Мария Филипова) и управление „Застрахователен надзор" (Илиана Христова).

Вижте още: Парламентът избра новите зам.-председатели на КФН

Не липсваха и скандални ситуации, като тази с фалита на кипърския застраховател „Олимпик", заради който заместник-председателят на КФН Ралицай Агаин беше принудена да си подаде оставката. През миналата година задължителната застраховка „Гражданска отговорност" поскъпна.

Първият опит за приемане на новата система „бонус-малус" за по-справедливо определяне на размера на „Гражданската отговорност" беше неуспешен. В момента по проекта работи екип, който се очаква да предложи приемлив вариант до края на годината.

Вижте още: Експерти възобновиха разработването на системата „бонус-малус" в КФН

Още по темата:

С колко ще поскъпне задължителната застраховка „Гражданска отговорност"

Над 2 млрд. лева събрани премии отчитат застрахователите през 2018 година