Снимка: Личен архив

„Българска Фондова Борса" АД придоби през 2018 г. „Българската независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), освен това дружеството постигна и изключително добри финансови показатели. На дневен ред стои и въпросът за създаването на клирингова услуга за пазара на електроенергия и капиталовия пазар. За повече подробности потърсихме Иван Такев*, изпълнителен директор на „Българска Фондова Борса" АД.

В края на миналата година ръководството на БФБ обяви,че едно от най-важните събития през 2018 г. е било придобиването на "Българската независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ). Каква е равносметката, какъв ефект има тази придобивка за развитието на Българска фондова борса и какви си следващите цели в тази посока?

Придобиването на БНЕБ наистина беше един от най-важните ни проекти, които приключихме през изминалата година. Поради важността си, както и поради размера на бизнеса на енергийната борса, то отне много време и усилия, включително и за регулаторно одобрение от Европейката Комисия и Комисията за Защита на Конкуренцията. За БФБ ефектът на придобиването за момента е единствено финансов, тъй като особени синергии в основните оперативни функции на двата пазара, фондовия и този на електроенергия, не могат да бъдат постигнати при условията на настоящите им взаимоотношения с доставчици.

Това, което ще бъде търсено, обаче, е стратегическо партньорство с лицензирана европейска клирингова къща за пазара на електроенергия с цел промяна на клиринговия модел за спот-пазара, а за в бъдеще - при стартиране на пазар на енергийни деривативни продукти. За тези продукти наличието на подобна институция е задължително, както поради необходимостта налагането на нов модел за управление на риска, така и по силата на европейското законодателство.

Докъде стигна създаването на клирингова услуга за пазара на електроенергия и капиталовия пазар, кога да очакваме клирингова къща към БФБ и Централен депозитар?

БНЕБ работи съобразно собствения си график и приоритети по промяната на клиринговия модел на пазара на електроенергия. По отношение на капиталовия пазар, обаче, считам, че има голяма доза неразбиране относно начина на приключване на сделките и до каква промяна би довело наличието на самостоятелна клирингова къща за спот-пазара на финансови инструменти. Всъщност, още от самото си създаване Централен депозитар е изпълнявал клирингови функции спрямо сделките, сключвани на БФБ. Всички такива са приемането, обработката и съпоставянето на сетълмент инструкциите на страните по сделките с отчета за сделки на борсата, обратната информация в случаите на несъответствия, генерирането на платежни инструкции към РИНГС, поддръжката и управлението на гаранционен сетълмент фонд и т.н. На практика, единствените основни клирингови функции, които ЦД не изпълнява, са поддръжката и управлението на маржин депозити, изисквани от клиринговите членове, както и автоматизираното заемане на ценни книжа, което в момента може да бъде организирано единствено на двустранна основа между заемодателя и заемополучателя.

Ако погледнем пазарите в Централна и Източна Европа, лесно можем да забележим, че само най-големите от тях оперират със самостоятелна клирингова къща, а при останалите тeзи функции се изпълняват от централните депозитари. Това е основно поради стремежа на всички пазарни участници и институции да минимизират разходите за post-trading, а наличието на още една компания във веригата неизбежно повишава разходите за крайния клиент. Оперирането на лицензирана клирингова институция (т.нар. централен съконтрагент или CCP) е изключително скъпо, съответно наличието и на малък по размер пазар е оправдано само ако цената на услугата и по управлението на риска е в разумни граници. Преди няколко години ние от БФБ проведохме консултации с нашите членове - банки и инвестиционни посредници - относно възможността спот-пазара на БФБ да бъде clear-ван от някой от четирите централни съконтрагента в ЦИЕ, като резултатът от тях бе, че увеличението на транзакционните разходи вследствие на това не би било оправдано.

Още едно важно за БФБ събитие стартира през 2018 година - ваучерната схема. Кога ще заработи сегментът за малки и средни предприятия (МСП). Досега има само заявки за емитиране, но до реални IPO-та все още не се е стигнало. Какво да очакваме през 2019 година, за да стартират първите МСП-та на БФБ?

Нашият пазар за растеж на МСП (SME Growth Market) BAEM чисто технически действа, но естествено ще отнеме известно време, преди да се появи първата компания, която ще потърси листване там. При създаването на всеки един подобен пазар в региона подобни трудности са били налице. Така например, отне повече от година, преди първата компания да се листне на аналогичния пазар в Хърватия. По-важното в случая не е кога това ще стане, а каква компания ще търси тази алтернатива, както и как този пазар може да подпомогне растежа й. А според нас има ред предимства за по-малки по размер компании, като набиране на капитал без проспект или с т.нар. Европейски проспект за растеж (съдържащ ред облекчения по отношение на форма и съдържание). За да достигнат тези предимства до реалния бизнес ние много разчитаме на т.нар. съветници на пазара за растеж, които е необходимо да са през първите години постоянно до новите емитенти и да ги консултират и направляват относно спецификите на капиталовите пазари. Вече имаме три одобрени съветника, като се надяваме броят им да продължи да се увеличава, а след достигането на определена критична маса, те ще са в състояние да генерират постоянен приток от нови МСП към пазара за растеж. Съответно, нашите усилия по популяризация на пазара са вече факт, като провеждаме мероприятия поетапно в цялата страна.

Активите на БФБ нарастват с 1.078 млн. лева към 31.12.2018 г. спрямо 31.12.2017 г., по данни от одитирания финансов отчет на дружеството. Печалбата от дейността от своя страна към края на 2018 година е 355 хил. лв., като нараства с 150 хил. лв. спрямо 31.12.2017 г. Очаквахте ли толкова добри финансови показатели ?

На индивидуална база печалбата ни преди данъци наистина бележи ръст до 355 хил. лв., а поради икономии от данъка върху нея нетната ни печалба достигна 415 хил. лв. Тук следва обаче да се отбележи, че както и през 2018 г., така и през 2017 г., с която я сравняваме, върху финансовия ни резултат сериозно влияние оказаха еднократни ефекти - като продажбата на част от офисното пространство на Централен депозитар (2017 г.), продажбата на част от портфейла от ДЦК във връзка със сделката за придобиването на БНЕБ, както и полученият дивидент от БНЕБ (2018 г.)

На консолидирана база печалбата преди лихви и данъци достига до 3,652 млн. лв. отново поради ефекта, който БНЕБ оказва върху отчета ни, като година по-рано такъв не беше налице. Независимо от внушителния резултат тук следва да се отбележи, че оперирането на регулиран пазар на финансови инструменти, а отскоро и на многостранна платформа за търговия, с течение на времето се превърна във все по-скъпо упражнение. Постоянно повишаващите се регулаторни изисквания, както и усъвършенстването на техническата инфраструктура доведе до много високи фиксирани разходи, които в комбинация с намаляващи обеми до търговия води до генерирането на отрицателни резултати от оперативна дейност.

Какво бихте казали на всички компании, които обмислят листване на БФБ. Какви са предимствата и защо трябва да го направят?

Основната причина, поради която една компания би търсила листване, е възможността да набере необходимото й финансиране. Това не е еднократен акт, като за много компании във времето това е повтарящ се процес. Дяловото финансиране е алтернатива за заемния капитал, който най-често идва под формата на банков заем. Заемен капитал, обаче, не винаги е наличен и възможен, както и здравословен за компанията. Ето защо в такъв момент фондовата борса може да се яви естествено продължение на досегашните източници на финансиране. Отделно от това, налице са ред допълнителни предимства за самата компания, като например значително по-силно медийно присъствие, схеми за стимулиране на персонала, по-лесно банково финансиране при равни други условия, както и изход от инвестицията за досегашните собственици, при това без да се дължи данък върху капиталовата печалба.

Една от основните функции на капиталовия пазар е да съдейства на компаниите да набират капитал. Сред инвеститорите и емитентите обаче, като че ли битува схващането, че набиране на капитал, трябва да се прави само, когато пазарът върви нагоре. До колко е вярно това и какво сочи статистиката от последните две години?

Подобно схващане определено не е правилно дори и на теория. Ако капитал може или трябва да се набира само ако е налице ясен възходящ тренд, то вероятно всеки би чакал по-изгодни пазарни условия, т.е. предлагането няма да се случи никога. Всъщност, набирането на капитал трябва да се случва, когато той е необходим. Една нормална компания надали може да си позволи лукса да дължи доходност на акционери или кредитори срещу ресурс, който не използва. Ето защо всяко публично предлагане трябва да е в контекста на бизнеса на компанията и не непременно съобразено с пазарните движения.

Това е и напълно в унисон със статистиката за набрания капитал на БФБ. Независимо, че пазарът е низходящ през последните две години, именно те са рекордни по отношение на размера на първичните и вторични предлагания. И за 2017, и за 2018 г. те са от порядъка на около 100 млн. евро, т.е. за всяка от тях този показател е повече от предходните 4 години, взети заедно.

*Иван Такев е член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса. Той се присъединява към екипа на БФБ през 2001 г. и през 2008 г. става неин изпълнителен директор. Цялата кариера на г-н Такев преминава във финансовия сектор. Преди да постъпи в БФБ той заема експертни позиции в Комисия за финансов надзор. От 2012 до 2018 г. той е член на Съвета на директорите на Централен депозитар. От 2016 г. досега е председател на Националната комисия за корпоративно управление. Иван Такев притежава магистърска степен по финанси от Университета за национално и световно стопанство в гр. София. Той има специализация от George Washington University, Вашингтон, САЩ.

Въпросите зададе Здравко Василев, репортер в infostock.bg