Снимка: iStock
Теодор Минчев
След като направихме едно сравнение между SOFIX и румънския основен индекс - ВЕТ, в края на миналата
година, сега ще направя едно сравнение между родния индекс на сините чипове и гръцкия му "колега" - ASE.
Преди това, трябва да се отбележи, че гръцкият индекс е сред най-добре представящите се индекси от началото на годината, като за посочения период е добавил 23%. За сравнение, за същия период, индексът на сините чипове SOFIX се е понижил с малко над 3%.
Иначе, извън това отклонение, може да се каже, че двата индекса са се движили доста синхронно в посоката си, макар и с различна амплитуда, както може да се види от графиката по-долу.
Гръцкият индекс обаче, определено е далеч по-воталителен в движенията си. Например от върха си през 2014-та година, до дъното през 2016-та година, гръцкият индекс се е понижил с близо 70% - от 1 300 пункта до малко над 400 пункта.
По време на същата губеща серия, SOFIX се понижава едва с 25%, или по-малко наполовина на спада на гръцкия показател.
При последвалото възстановяване обаче, гръцкият ASE се повишава с около 100% - до нива от над 800 пункта. По време на същия цикъл на повишение, SOFIX се повишава с 50%, или отново близо наполовина на движението на гръцкия бенчмарк.
Следва нов цикъл на понижение, до началото на тази година, по време на който гръцкият индекс губи близо една трета от стойността си, докато българският бенчмарк поевтинява с около 20%. Тук темповете започват да се доближават.
Това, което следва обаче - от началото на годината е първата и относително рядка дивергенция между двата индекса. Гръцкият ASE попада сред най-печелившите индекси в световен мащаб от началото на годината, докато българският SOFIX, както вече споменах е на отрицателна тетория.
Ако погледнем към финансовите съотношения, при които се търгуват двата индекса, то нещата изглеждат така. SOFIX е със съотношение цена-печалба от 10.07 и съотношение цена-счетоводна стойност от 1.06.
За сравнение, гръцкият основен индекс е със съотношение цена-печалба от 23.65, но по-ниско съотношение цена-счетоводна стойност от 0.65, според данни на Bloomberg.
В заключение, може да се каже, че гръцкият и българския индекс са се движили сравнително в унисон през последните пет години, през по-голямата част, макар и при различна амплитуда. По-голямата волатилност на гръцкия индекс, най-вероятно може да се свърже с по-голямата му отвореност към международни инвеститори и капитали.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на български, или гръцки индекс
Още по темата:
Как изглежда SOFIX съпоставен с румънския ВЕТ?