С предлаганите за обществено обсъждане промени в специалния Закон за Комисията за финансов надзор (КФН), качени на сайта на Министерството на финансите, се пристъпва към финансова независимост на регулатора от държавния бюджет. Това ще стане чрез драстични в някои случаи повишения на таксите, които се събират от КФН, както и чрез въвеждане на нови. Предвижда се и увеличаване на заплатите на ръководството на регулатора.
В мотивите на вносителите, в случая финансовото ведомство по предложение на КФН, е записано, че законодателните промени преследват три основни цели: осигуряване на бюджетна обезпеченост на Комисията за финансов надзор; предприемане на мерки за изпълнение на други препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор на МВФ и Световна банка, които се отнасят за небанковия финансов сектор в България; както и въвеждането в националното законодателство на промени, произтичащи от ангажиментите на България по адаптиране на националното законодателство към това на Европейския съюз.
В мотивите се уточнява, че с промените се върви към финансова независимост на регулатора: „И докато по отношение на надзора над кредитните институции (БНБ) е осигурена пълна бюджетна самостоятелност, позволяваща осъществяването на надзорната дейност, която отчита европейското измерение и работата на комитетите на надзорните органи на Европейския съюз, то по отношение на надзора на небанковия финансов сектор това не е така. Хроничният недостиг на средства по бюджета на КФН поставя под риск изпълнението на задачите й по осъществяване на ефективен финансов надзор в съответствие с европейските изисквания към надзорните органи с регулаторни функции на единния европейски пазар на финансови услуги. Изготвените разчети показват необходимост от удвояване на определения към момента бюджет на КФН, за решаване на проблемите във връзка със създаване, актуализиране и поддържане на информационни системи за обработка на все по-нарастващия по обем и сложност информационен поток, привличане на висококвалифицирани специалисти, плащане на задължителен членски внос към европейските надзорни органи, осигуряване на необходимата степен на конвергенция в надзорните практики на КФН спрямо компетентните органи от останалите държави-членки, както и правилно и качествено прилагане на европейските регулации."
Очаква се промените да бъдат гласувани от Министерския съвет до средата на октомври, след което ще бъдат внесени в парламента, а крайното решение ще има Народното събрание.
Като мотива за увеличаване на таксите се посочва и необходимостта от сериозни инвестиции в компютърно осигуряване, както и от нов автомобилен парк, тъй като липсата на достатъчно служебни превозни средства препятствало работата при осъществяване на проверки на място. "Належаща е нуждата от осигуряване на допълнително работно пространство, като в момента не е възможно дори правилното от гледна точка нормативните изисквания съхраняване на учрежденския архив", пише още в мотивите.
Законопроектът предвижда заплатите на ръководството на КФН - председател, заместник-председатели и членове, да бъдат увеличени, като възнагражденията да станат съизмерими, но не по-ниски от тези на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година.
В момента председателят на КФН получава основно месечно възнаграждение в размер до 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, а на заместниците в размер на 90 на сто от заместник-председателите на парламента.
Ето и някои от предлаганите промени или запазването на размера на таксите:
Предстоящите дебати в парламента по законопроекта със сигурност ще бъдат разгорещени, след като преди два месеца, през юли, депутатите отхвърлиха предложението на председателя на КФН Карина Караиванова за нови нейни заместници. Според някои коментари в кулоарите на парламента тогава, мнозинството от народните представители е дало първия жълт картон на Караиванова.