Снимка: iStock
В светлината на нарастващия интерес към българския фондов пазар, е от съществено значение да разгледаме перспективите и възможностите, които той предлага. Затова се обърнахме към Велизар Фурлански, брокер в АБВ инвестиции, за да ни предостави своите професионални анализи и прогнози относно текущото състояние на българския пазар, както и неговите виждания за бъдещето на инвестициите в региона. Ето и въпросите на които получихме отговор:
Как оценявате текущата ситуация на българската фондова борса и какви са прогнозите ви за бъдещето?
В последните две години Българската фондова борса е една от най-добре справящите се в световен мащаб. През 2022 г., когато почти всичко падаше, основният ни индекс се размина с минимални загуби, докато през миналата година се наредихме до най-поскъпващите индекси. Това, което искам да отбележа е, че ако погледнем двегодишния период SOFIX се справяше повече от чудесно. Това е следствие от силен ръст на няколко основни позиции, които движат целия индекс. Смятам, че това ще се запази и в бъдеще и по-скоро отделни компании ще подкрепят целия пазар. Съвсем скоро японският Nikkei 225 прескочи върха си постигнат преди близо 35 години. Определено не смятам, че SOFIX има потенциал да направи това и да задмине върха от 2007 г., поне не и в следващите 2-3 години, но това не означава, че няма да видим продължаващо позитивно представяне.
Как оценявате възможностите за растеж на българския пазар и какви са неговите потенциални катализатори?
Българският капиталов пазар си остава подценен като изключение правят няколко дружества, които по една или друга причина и най-вече напълно основателно са по-добре оценени. Защо сме подценени е добър въпрос, на който всеки има различен отговор, но най-често стигаме до казуса с кокошката и яйцето. Преразказано в нашата борсова реалност, въпросът е: няма достатъчно инвеститори, защото няма достатъчно публични дружества или обратното?! Личното ми мнение е, че няма инвеститори, защото няма достатъчно компании, които да се държат като борсово търгуеми, т.е. достатъчно открити с миноритарните акционери. Определено се наблюдава глад за подобни акции и дружествата, които следват добрите корпоративни практики са оценени по-добре от пазара. Поради размера на българския пазар не съм от вярващите, че намаляване на лихвените проценти в световен мащаб е събитието, което ще отключи риск апетита на хората и ще се насочат по-големи капитали към борсата. До съвсем скоро имахме цяло десетилетие на нулеви лихви (което продължава в България, големите банки все още не плащат нищо по депозитите, което всъщност интересува обикновения гражданин) и това не повлия позитивно на входящите парични потоци към родния ни пазар. Дори смятам, че в последните три години има много повече нови инвеститори на БФБ спрямо предходните 5-6 години. Катализатора за развитие на борсата са нови дружества, които показват добър растеж, ангажираност към инвеститорите и спокойно макро среда за развитие на бизнеса.
Какви са най-честите грешки, които инвеститорите правят при търговия на българската фондова борса и как да ги избегнат?
Точно както дружествата трябва да имат ангажираност към инвеститорите, обратното също е вярно. Все повече дружества на борсата провеждат регулярни уебинари, разказват за дейността си през дадено тримесечие и се опитват своевременно да информират акционерите си за случващото се. Доста често обаче на тези виртуални срещи присъстват под 30-40 души, което е много малко. Ако изключим по-ниската ликвидност на БФБ спрямо западните пазари, грешките, които се допускат са подобни за всички борси. Не смятам, че има нещо уникално, което хората да бъркат в България, а да правят много добре в чужбина. Единственото допълнение при нас е недостатъчната дълбочина на пазара, но това е пречка пред по-големите инвеститори, които са достатъчни запознати как да се справят. Като типичен представител на фундаменталната школа смятам, че добър начин за подобряване на представянето на пазара е влизане в дълбочина в бизнес моделите на дружествата, детайлно проучване на финансовите им отчети, както и присъствие на общи събрания за директен контакт с мениджмънта. Разбира се всичко това е лесно да се каже, но много времеемко да се направи. Инвеститорите трябва непрекъснато да търсят начини за повишаване на ефективността на събиране на информация – новите модели използващи изкуствен интелект определено помагат в тази насока. Една от най- масовите грешки, особено от ритейл инвеститорите, е избягването на всяка цена да се продава на загуба. Реално единственото, което има значение е какви са очакванията в даден момент за дадена позиция. Другата много масова и бих казал повече психологическа грешка е, че компания, чиято акция струва 25 лв. е по-скъпа от друга с цена за акция от 2 лв. Едно доказателство за това е колко ефективно работи процедурата сплит, когато броя акции се увеличава за сметка на цената. На практика това е просто техническа корекция, но историята показва, че след подобно действие акциите на дружествата обикновено отскачат 5-10% просто защото са станали „по-евтини“.
Каква е вашата оценка за риска и възможните доходи при инвестиции в български акции?
Смятам, че българския пазар не е толкова ефективен като западните си аналози, което позволява на активните инвеститори да извличат по-голяма доходност. Разбира се, по- голямата част от участниците на пазара не са толкова активни, но те също биха могли да се възползват от дългосрочното движение на пазарите. Считам, че инвестиции на капиталовите пазари са задължителни за всеки, дори за хора, които не се чувстват толкова запознати. Акциите са рискова инвестиция, но с помощ от инвестиционен консултант може да се конструира балансиран портфейл, който да отговаря на рисковия профил на дадения инвеститор. Предвид настоящата оценка на българските акции считам, че високи едноцифрени до ниски двуцифрени доходности са напълно постижими. Българските инвеститори отделно са много по-благоприятно настроени към дружества, които разпределят регулярен дивидент, а виждаме все повече такива компании на борсата. Дори емитенти, които са в период на ускорен растеж се стремят да разпределят част от печалбите си, за да задоволят акционерите. При добре подбран портфейл може да се получи много добро съотношение между риск и възвращаемост.
* Материалът е с аналитичен характер и не следва да се счита за съвет за покупка или продажба на финансови инструменти.