Снимка: iStock

Европейската комисия публикува лятната си икономическа прогноза, която потвърждава и дори усилва песимистичните очаквания за дълбочината на срива, които вече бяха по-подробно представени в редовната пролетна прогноза.

Според последната прогноза, БВП в страните по света извън ЕС ще се свие на годишна база с 3,9% в реално изражение през 2020 г., докато в анализа от началото на май оценката за спада сочеше 2,9%. Очакването за спад на БВП в еврозоната е ревизирано от 7,7% до 8,7%, а за целия ЕС – от 7,4% до 8,3%. Запазва се основната хипотеза за бързо възстановяване през 2021 г., но прогнозираният ръст за следващата година е коригиран леко от 6,3% в майския документ до 6,1%.

Международният валутен фонд дава още по-мрачни прогнози за глобалната икономика през юни (виж тук) – спад на БВП в световната икономика с 4,9%, а в еврозоната – с 10,2%. Няма изненади в предположенията кои ще са най-тежко засегнатите страни – Испания, Франция, Хърватска и Италия са с двуцифрен спад, следват Португалия, Белгия и Словакия. Германия, според анализаторите, ще изпита по-скромен срив, като основни фактори за по-бързото възстановяване са както по-бързото „разхлабване“ на ограничителните мерки и като цяло по-ефективното справяне с епидемията, така и ръстът на публичните инвестиции и вътрешното потребление, подкрепяни от голям пакет фискални стимули.

Прогнозата, разбира се, трябва да се приема с голяма доза условност. Авторите директно са посочили, че тя се базира на допускане, че пикът на епидемията в Европа е преминал, a в глобален план обстановката поне няма да се влошава. Като пряко следствие се очаква ограничителните мерки постепенно да бъдат премахнати, а негативни въздействия да има единствено в резултат на промяната в нагласите на хората към физическото дистанциране, което безспорно влияе върху широк кръг услуги. Едновременно с това се очаква, че мерките на публичния сектор – монетарни и фискални – за смекчаване на ефекта от кризата ще се задействат.

Извън общата несигурност на прогнози по време на такъв безпрецедентен обществен и стопански шок, кризата е трудна за измерване и разбиране и заради още поне две разлики с предходни рецесии. От една страна, заради безпрецедентни монетарни решения на ЕЦБ и координирани бързи решения за допускане на предоговаряне на кредитите в банковата система на практика в ЕС нямаме дълбока финансова криза (засега), а това не позволява да ползваме стандартни парични и кредитни индикатори, за да следим, измерим и опишем очертанията и дълбочината на срива в стопанската активност. От друга страна, почти идентичните схеми за запазване на заетостта действително сработиха, което означава, че дори във временно спрели предприятия, или такива, които безспорно трябва да започват сериозна трансформация, заетостта почти не се променя. Това води до статистическите абсурди – ако използвахме аналитичния апарат от всички досегашни кризи – на намаляваща безработица през май 2020 г. спрямо май 2019 г. и запазване на нивата почти непроменени през последните три месеца. Заедно с това, заради забраните за дейност и излизане от дома, в Италия коефициентът на безработица дори спада през април – в такава ситуация никой не търси работа, и следователно попада в групата на „неактивните“ лица на пазара на труда, а не на „безработните“.

Какво все пак е видно към момента? Данните дават все по-убедителни свидетелства, че април е най-слабият месец за почти всички европейски икономики, а от май започва плахо възстановяване на стопанската активност. Продажбите на дребно в ЕС нарастват с 16,4% през май спрямо април, а на годишна основа спадът е 4,2%, при спад от 18% през април и 7,2% през март. Ако разглеждаме само нехранителните стоки, ръстът е близо 35% спрямо предходния месец, а на годишна основа спадът е „едва“ 6,9% след срив от 28,7%. В Германия – най-голямата икономика в ЕС и основен търговски партньор на България – износът отбелязва ръст през май спрямо април от 9%, докато на годишна основа (спрямо съответните месеци на 2019 г.) спадът през май е 29,7% при 32% през април. Индустриалното производство нараства със 7,8% през май спрямо април, а на годишна основа спадът е 19,3% при 25% в предходния месец. В Италия индустрията също „отвори“ през май, като увеличението на продукцията спрямо април е с 42%. Автомобилната промишленост и в двете страни обаче продължава да страда сериозно въпреки рестарта на заводите.

Прогнозата за България остава почти непроменена – спад от 7,2% за 2020 г. при предвиден в пролетната прогноза от 7,1%. За 2021 г. се очаква възстановяване, сходно с тренда в цялата европейска икономика. В анализа е посочено, че основни фактори, които влияят негативно на растежа в момента са ограниченията за пътуване, потискащи туризма, и влошената външна конюнктура, намаляваща външните поръчки за експортно-ориентираните предприятия. За инвестициите хипотезата е, че ще започнат да растат на тримесечна основа едва през 2021 г., докато износът може да започне възстановяване още през втората половина на тази година.

Доколкото в първите дни на май имахме ограничени данни за случващото се в стопанския живот, два месеца по-късно щрихите на стопанския пейзаж постепенно стават по-отчетливи. Не е изненада, че индустрията в България е тясно свързана с външните пазари, и затова, очаквано, най-тежкият месец също беше април със спад в преработващата промишленост на годишна основа от 18,8%, като през май той е 16,9%, а спрямо предходния месец дори се отчита минимален ръст от 1,1%. Износът през април регистрира почти идентичен спад спрямо 2019 г.  – 19,5%. Най-тежко продължават да са ударени автомобилната индустрия, производството на електрически съоръжения и машиностроенето. Металургията на практика остава незасегната от кризата. При търговията на дребно спадът на годишна основа през май е малко по-висок от този през април – 20,4% при 19,9% за предходния месец – като най-тежък е спадът при продажбите на дрехи, горива и електроника.

Данните за пазара на труда, както стана дума, трябва да се ползват с голяма доза условност заради ефекта на мярката 60/40, още повече, че обхватът на субсидираната заетост се разшири с нови решения от началото на юли. Все пак знаем, че нетният брой безработни лица се повиши с около 100 хиляди до началото на юни, но почти изцяло това се случи март и април, докато през май увеличението е с „едва“ около 6 хиляди. През юни безработните намаляват с над 9 хиляди, основно заради нови назначение в морските области.

Засега бюджетът за периода януари-май е с излишък, като спадът в приходите в известна степен се компенсира с ограничения в разходите. Изглежда, правителството към момента се придържа към две политики: задържане и отлагане на разходи и пренасочване на средства от оперативните програми за финансиране на допълнителните разходи по антикризисните мерки. Няма индикации и че ще има голяма нова емисия външен дълг, a и до момента спешна потребност от финансиране няма - през юни фискалният резерв даже нараства минимално. Още повече, правителството се опитва да получи заем от 1 млрд. лева от фонда SURE, който да покрие разходите по мерките за субсидирана заетост – ако това стане, то до голяма степен ще разреши бюджетното уравнение за тази година.

В краткосрочен план, кризата в България може да е по-кратка, ако европейската индустрия по-бързо върне предкризисната натовареност, ако домакинствата възстановяват потреблението, а фискалните стимули за вътрешни инвестиции започнат да се материализират още през есента. Това ще позволи бърз рестарт и растеж на експортно-ориентираните български предприятия и същевременно ще създаде отново работни места в развитите икономики за българи, които пращат значителен ресурс за издръжка на семейства и роднини. От друга страна, все повече изглежда, че летният организиран туризъм е изправен пред огромен срив – дори след отварянето от 15 юни на голяма част от границите, пътниците във въздушния транспорт в Европа са с 90% по-малко от същия период на 2019 г. За част от българския бизнес по веригата на доставките и свързаните производства, както и през намалелите доходи на заетите, ще даде вероятно силно отражение за растежа през третото тримесечие.

Не трябва да забравяме и че към момента всички дискусии са насочени единствено към непосредствените ефекти от пандемията и ограничителните мерки, на практика блокирали социалния живот и стопанската активност. Неблагоприятните последици, неизбежно съпътстващи преструктурирането на икономиката, тепърва ще се проявяват. Някои дейности ще се свият, други ще изчезнат – вече започнаха първите корпоративни съобщения за закриване на заводи и съкращения на десетки хиляди служители в браншове, за които предстои средносрочна и дългосрочна адаптация.

За съжаление, въпреки безспорните социални ползи и създаването на краткосрочен буфер срещу хаотичен шок на пазара на труда, мерките за субсидирана заетост, освен, че маскират проблемите, забавят нужните процеси на съзидателно рушене. Казано иначе, след първите няколко месеца на подкрепа, все повече изглежда логично част от хората да бъдат освободени от сектори и предприятия, които нямат перспективи за възстановяване, и да бъдат насърчени да намерят заетост в нови растящи бизнеси, които могат са доказано успешни в новата пазарна ситуация.

Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ