Снимка: iStock

Лихвите по ипотеките в България са започнали растежа си от началото на април, като до момента той средно възлиза на между 0,25 и 0,5 процентни пункта, каза главният изпълнителен директор на Алианц Банк България Георги Заманов пред Bloomberg България.

Освен лихвите е започнало повишаването и на изисквания собствен капитал за финансиране на ипотеката (т.нар. самоучастие). Конкретно в случая на Алианц неговото покачване е от 5 процентни пункта. Същевременно обаче според Заманов не се очаква ръст по лихвите по депозитите. Това означава, че за банковите клиенти ножицата се разтваря - ще плащат по-скъпи лихви, а цената на получаването на финансиране нараства.

От друга страна, към момента четири банки са се договорили с Българската банка за развитие по мярката за отпускане на безлихвени кредити за служителите, които са пуснати в неплатен отпуск заради коронавируса, но единствено Общинска банка засега работи по нея. Това означава, че все още тази програма има маргинален ефект върху кредитирането в България.

Покачването на лихвите по ипотечните кредити е съвсем нормален феномен, за който говоря отдавна, за последно предупредих за него в предаването money.bg преди две седмици. Но да видим защо той е нещо очаквано.

Защо лихвите растат?

Да видим първо теоретичната постановка, а след това и емпиричната.

    Теория...

Когато банките започнат кредитната експанзия при икономическия растеж, целта им е да увеличат количеството кредити, за да постигнат по-висока печалба. Тъй като финансовите институции в цялата система се конкурират за клиенти, те понижават лихвения процент по кредитите.

Този процес след Голямата рецесия от 2008 г. беше подпомогнат значително от Европейската централна банка. През изминалите дванадесет години тя поддържаше основния лихвен процент изкуствено потиснат, като от есента на миналата година той възлиза на -0,5%. Същевременно тя инжектираше колосална ликвидност, точно с цел поддържане на растежа на кредитирането.

В момента, в който балонът започне да се спуква - защото кредитната експанзия и изкуственото потискане на лихвите не водят до стабилен растеж на икономиката, а до изкривяване, - банките са принудени да започнат увеличаване на лихвите, защото делът на необслужваните кредити обикновено се покачва значително и скоростно. Това означава, че те трябва да заделят по-голяма част от капитала си, за да посрещнат новите разходи.

Обикновено този феномен не се случва в банковата система "във вакуум", а е съпроводен и със затруднения за бизнеса от които следват покачване на безработицата, респективно понижаване на доходите на индивидите, и обща икономическа несигурност. Точно това наблюдаваме в момента, на практика в целия свят. Това означава, че отпускането на нови кредити става по-рисково начинание, респективно няма как да премията по него да не се покачи. Тази премия на практика е лихвеният процент.

Затова за всеки икономически грамотен, особено за запознатите с Австрийската теория за бизнес цикъла, е ясно, че когато години наред лихвите се понижават, а кредитирането и цените на една категория активи (в случая - на имоти) расте, не говорим за устойчив икономически ръст, а именно за кредитна експанзия. Също е ясно, че този процес ще се обърне в един или друг момент.

    ...и практика

В действителност банките индексират ипотечните кредити според референтни лихвени проценти. За някои това е Euribor, който представлява цената на междубанковото кредитиране в Европа и който се използва за кредитите в евро, "Пощенска банка" пък например използва индекса "Прайм", който включва лихвите по депозитите, доходността по бенчмарковите държавни ценни книжа, дела на капитала и банката. На практика всяка финансова институция публикува данни за използваната референтна стойност.

Общото обаче е, че, предвид използваните параметри, които се включват в определянето на тези референтни стойности, самите индекси са на дъното. Euribor например е на стойности между -0,083 и -0,505%. "Прайм" също би се въртял около нулата, като се вземат предвид отделните компоненти.

Какво обаче означава това за потребителя?

Означава, че единственото, което може да се случи с референтните лихвени проценти, е те да тръгнат нагоре. Казано по-просто, лихвата по ипотеката може единствено да расте, особено предвид сегашната икономическа конюнктура.

В интервюто си Георги Заманов посочва, че целта е банките да продължат да кредитират. Само че това е слабо вероятно да се случи, със сигурност не и с темповете от преди година. Всъщност според мен лихвата тепърва ще расте още, защото безработицата в момента се покачва, което означава все повече неплатежоспособни хора, респективно все повече необслужвани кредити и още по-голям дял от капиталите на баките, отделяни за загуби.

При последната емисия на държавни ценни книжа, която трябваше да е четвъртата за годината, Министерството на финансите не можа да събере средства от вътрешния пазар. Защото докато при предишните случаи се постигна отрицателна лихва, този път лихвата беше нараснала "драстично", макар че все пак е потисната, и достигна 0,56%. Тя също тепърва ще расте.

Освен това тепърва трябва да видим колко бизнеси ще загинат от мерките срещу коронавируса, които, поне в икономическата си част, по-скоро не е ясно кога ще бъдат разхлабени в България, въпреки че това се случва на други места по света, а в Швеция например никога не са затягани. Те обещават вълна от фалити, която дори все още не е започнала, тъй като много компании стискат зъби и използват оскъдните си ресурси, за да издържат до края на извънредното положение.

Бих казал, че най-интересното тепърва предстои. "Интересно" в смисъла на китайското проклятие.

Източник: Money.bg