Снимка: БГНЕС

След компромиси от страна на правителството, бизнесът и работодателите, днес се очаква Министерският съвет до одобри на подпис Постановление за определяне на условията и реда за изплащане компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявеното извънредно положение (пълният текст на подзаконовия акт). Целта на т. нар. неприсъствено подписване е, Постановлението да влезе в сила от утре, 31 март, когато бъде публикувано в Държавен вестник.

Кои сектори ще бъдат подпомагани

На първото си виртуално заседание в петък, 27 март, Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не одобри правителственото предложение и се наложи ново заседание в събота, 28 март, след консултации с премиера и министъра на финансите. В крайна сметка, въпреки резервите на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на синдикатите, се стигна до компромис, като се реши да бъде разширен обхватът на помощта за всички сектори (предишното предложение беше за 16 икономически дейности).

Списъкът със секторите, които ще имат право на подпомагане, ще важи само в случаите, когато предприятието е спряло работа в резултат на издадените заповеди от здравния министър Кирил Ананиев за затваряне на молове, ресторанти, игрални зали, кина и т.н.

За целта се очаква държавата да осигури около 1 милиард лева.

"Мярката е само по отношение на заетостта, няма никакви икономически мерки," каза в сутрешния блок на БНТ председателят на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев. - Затова и позицията на БСК в тристранния диалог беше, че приемаме Постановлението на Министерсикясъвет като първа стъпка към пакет от мерки за преодоляване на икономическата разруха." Радосвет Радев и лидерът на синдиката КТ „Подкрепа" Димитър Манолов коментираха въпросното постановление и другите мерки, предвидени в Закона за извънредното положение в сутрешния блок на БНТ.

Димитър Манолов прогнозира, че сектори, които ще закъсат, са основно два вида - тези, които са експортно ориентирани, чиято верига на доставките излиза извън пределите на България, и тези, които бяха затворени със заповедта на министъра на здравеопазването.

Случаят „Арсенал"

Има някои, които заради влошена пазарна конюнктура, така или иначе са закъсали, добави Манолов и даде пример с "Арсенал" в Казанлък. Военният завод от днес възстановява работа, след като двуседмична карантина, а преди седмица съкрати 2000 свои работници, предимно пенсионери и нискоквалифициран персонал. Работа, обаче, започват само 1000 души, при строги защитни мерки, затова се предполага, че ще бъдат уволнение още поне 1000 служители. Така ще останат на щат 6000, да които държавата ще трябва да плаща 60% от тяхната заплата за времето на извънредното положение, защото продажбите на военното производство е спаднало с повече от 30%, обяви преди две седмици изпълнителният директор на „Арсенал" Николай Ибушев.

И тъй като постановлението на практика ще действа със задна дата - от 13 март, когато беше обявено извънредното положение, възниква въпросът дали от схемата 60/40 ще може да се възползва оръжейницата „Арсенал".

Къде е проблемът, според бизнеса и синдикатите

Всъщност, по думите на Радосвет Радев, проблемът е в приетия Законът за извънредното положение, който „е лошо написан и се нуждае от промени", тъй като там се крие решението за вземането на сериозни мерки за бизнеса по време на кризата.

„Ефектът от това, което ще се случи, ще разберем доста по-късно. Според мен най-дълбоките икономически проблеми вследствие на кризата ще бъдат ясни може би години след нея. Засега е повече от ясно, че шокът, в който се намира страната, респективно стопанството, работещите хора, продължава да бъде повече болезнен, отколкото с ясни дефиниции колко дълбок и колко продължителност", обясни Радосвет Радев. Той смята, че Законът е трябвало да бъде редактиран през президентско вето, тъй като дефинира в Кодекса на труда, че има-няма работа, работникът трябва да получава трудовото си възнаграждение. „Тук, държавата казва милостиво „ето ви нашата контрибуция, която е 40 или 23%, според различните изчисления", подчерта Радосвет Радев.

Кои предложения на бизнеса и синдикатите бяха приети

Социалните партньори в събота възприеха подпомагането да е допустимо при 20 процента спад на приходите от продажби. За доказване на спадналите обороти ще се сравняват продажбите от март тази година спрямо март 2019 г., както предложи Конфедерацията на работодателите и и индустриалците в България (КРИБ) или на 1/12 от нетните продажби за миналата година по предложение на АИКБ. Правителството ще прецени кой от двата равностойни като значимост подхода да бъде избран. Според синдикатите и двата са икономически издържани, затова ги подкрепят.

Като доказателство за спада, при кандидатстване пред бюрата по труда, фирмите ще предоставят отчетите си от миналата година и данни за първото тримесечие на настоящата. А за да има прозрачност, ще бъде създаден публичен регистър на всички предприятия, които ще получат финансиране по схемата. Той ще се поддържа от НОИ.

По предложение на КНСБ, тристранният съвет подкрепи и друга възможност за подпомагане на бизнеса - тя е за работниците, които със заповед на работодателя са преминали на непълно работно време. В този случай отново ще важи критерият за спад на продажбите, като мярката предвижда пропорционално компенсиране на работниците според загубения от тях доход в резултат на намаленото работно време, но не повече от 60 на сто от възнаграждението им. Подпомагането при въведено непълно работно време ще важи за всички сектори на икономиката.

Срещу какво най-много възразяваха работодатели и синдиката

И синдикати, и работодатели не са съгласни фирмите и работниците да плащат пълния размер на осигуровките, след като държавата поема 60% от възнаграждението. С това категорично не се съгласи правителството, след консултации с премиера и министъра на финансите. В интервю за Нова телевизия в неделя, 29 март, Горанов обясни, че ако се сравни отпусканите суми от бюджетите на други страни като Франция и се види какъв процент са от БВП, ще се разбере, че в България се отпускат повече пари като дял от икономиката й като помощ за бизнеса. Той изчисли, че предвидените помощи са 2% от БВП на страната, като сумата, мултиплицирана през банковата система, може да нарасне още.

По думите на Горанов, за да работи държавата и да има възможност тя да подпомага, трябва да се плащат данъци и осигуровки. „Има бизнеси, които бързо ще се възстановят, при други не е така, но правителството е отворило вратата за помощ към почти всички", подчерта финансовият министър.

Още по темата:

Как пандемията засяга бизнеса в България и в София?

Томислав Дончев не изключва държавата да тегли заем

Вълна от безработица ще залее България