Снимка: БГНЕС

Все още не решено как точно да бъдат извадени "на светло" и да бъде регулирана дейността на стаите за гости и апартаментите, развиващи туристическа дейност и отдавани за краткотрайно настаняване през специализирани онлайн платформи. Това каза един от вносителите на законопроект по темата за изменение на Закона за туризма Валери Симеонов в парламента в сряда. Другият вносител е председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Предложението е като нова алинея към чл. 113 от Закона за туризма да бъде записано: "Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят."

Още в деня, след като беше съобщено, че се предлага със закон собствениците да бъдат задължени да плащат данък за предлаганите от тях имоти за карткосрочно туристическо настаняване през интернет, като преди това минат през тежката процедура за категоризация (със съответния брой звезди) получи широк обществен отзвук. Според различни източници тази мярка ще засегне много хора, защото само в София в най-популярните платформи Airbnb, BooКing, Homeway, Expedia, Rentbyowner и Facebook групи се предлагат около 3 000 апартамента, които се търсят предимно от чужденци, но и от българи, за краткосрочен престой.

Първоначалната идея на Симеонов и Стоянова беше тези имоти да бъдат категоризирани, но след като стана ясно, че това ще натовари допълнително администрацията, затова се обмисля друг по-лек режим - категоризацията да бъде заменена с регистрация.

Министерството на туризма подкрепи идеята

Въпреки че идеята не беше съгласувана, беше подкрепена от Министерството на туризма. От ведомството на Николина Ангелкова съобщиха, че темата не е нова за тях. В министерството се получават писма от общини и представители на туристическия бизнес, които настояват за подобна промяна, а ведомството я подкрепя, защото ще направи процеса по-прозрачен и ще гарантира по-високо качество на предлаганите имоти, което е туристическо услуга. Наблюденията на Министерството на туризма показват, че в повечето случаи не се спазва Законът за туризма, в който е предвиден ред за такава регулация, се посочва в становището на ведомството.

Нуждата от промяна не произтича от желанието да се забраняват или ограничават електронните платформи, напротив идеята е тяхното развитие да продължи, но предлаганите чрез платформите места за настаняване трябва да са категоризирани и част от Единната система за туристическа информация, за да се осигурят равнопоставени условия с другите участници на туристическия пазар, които работят по законите на страната, спазвайки отчетност и фискална дисциплина, се казва още в становището на Министерството на туризма.

От категоризация към регистрация

"Въпрос на дискусия е как точно ще го доорганизираме. Но идеята на промените е да се ограничи незаконното извършване на търговска дейност, което създава неравностойност от конкурентна гледна точка", обясни промяната на идеята Валери Симеонов. По неговите думи, може да се сключват договори с предлагащите услугата сайтове да предоставят информация и плащания към общините и НАП, каквато е практиката в Естония и Франция и някои общини в Испания.

По-късно и другият автор на идеята - Менда Стоянова, потвърди, че има отстъпление от първоначалната идея и „вероятно няма да се иска категоризация, а само регистрация за отдаващите онлайн имоти. "Искам да успокоя всички хора, които правят този бизнес, че нямаме за цел да увеличаваме тяхната административна тежест. Нещо повече, в настоящия Закон за туризма всички те са били длъжни преди да осъществяват тази дейност да се категоризират и впишат в националния регистър за местата за настаняване. Сега ще ги освободим от възможността, от задължението да се категоризират и ще остане само вписването им в регистъра за хотелските настанявания", обясни Менда Стоянова, цитирана от агенция „Фокус".

Поправката ще бъда записана в заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2020 година, като изменение на Закона за туризма. „Ако някой е правил нелоялна конкуренция, като не е плащал данъците си, сега ще трябва да ги плати", подчерта председателят на парламентарната бюджетна комисия.

Санкцията

"При системни нарушения (на новия чл. 231 съгласно текста на промените, предложени от Стоянова и Симеонов - виж по-горе) министърът на туризма подава искате до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници", пише предложението за изменение на Закона за туризма.

Друг е въпросът, че всички плащания за наемане на имоти за краткосрочен престой се извършват онлайн през банкови сметки, което означава, че средствата не могат да бъдат скрити и лесно могат да бъдат проследени. Освен това, при отдаване под наем от физически лица на апартаменти се държи данък върху дохода, който е в размер на 10% - като за всеки друг доход.

В предишния вариант бяха заложени и следните глоби: който предлага туристическа услуга или допуска включване в електронна платформа на некатегоризиран туристически обект (навярно ще се промени в регистриран), се глобява от 500 до 5 хил. лв., а еднолични търговци и юридически лица от 1000 до 10 000 лв., е записано още в проекта.

При повторно нарушение "глобата е в размер от 5000 до 8000 лв., а имуществената санкция - от 10 000 до 15 000 лв.

За да не бъдат санкционирани, собствениците на отдавани по този начин имоти ще трябва да ги регистрират, като за това имат на разположение три месеца след влизането в сила на закона.

Каква е практиката в ЕС

През април тази година Съдът на Европейския съюз в Люксембург, който тълкува правото на ЕС, за да се гарантира, че то се прилага еднакво във всички страни от Съюза, и разрешава правните спорове между националните правителства и институциите на ЕС, прие определението на Генералния адвокат на Съда Мачей Шнапуринето: „Услуга, която се състои в свързването на потенциални наематели с наемодатели за краткосрочно настаняване под наем чрез електронна платформа, представлява "услуга на информационното общество".

Поводът беше опитът на Франция да регулира допълнително онлайн платформата за краткосрочно отдаване на имоти под наем Airbnb и да я впише като „агент на недвижими имоти", което беше отхвърлено. Така че, идеята на Валери Симеонов да бъдат задължени онлайн платформите да информират данъчните органи най-вероятно няма да се реализира, защото всъщност нито Airbnb, нито другите платформи осъществяват дейност като брокер на имот, а свързват потенциални наематели с наемодатели за краткосрочно настаняване под наем.

Според вносителите, дебатът за тази дейност се води в много туристически държави, както и в рамките на Европейската комисия, а регистрационният режим е въведен вече в някои страни-членки. Подобен закон се подготвя в Румъния, съобщиха медиите в северната ни съседка през септември. Ясен регламент от Европейската комисия поиска и Виена, а 10 европейски града се обърнаха за помощ от ЕС срещу дейността на Airbnb на пазара на жилища, определена като „монопол" в отворено писмо на градския съвет на Амстердам. Писмото беше подписано от местните власти на Барселона, Берлин, Бордо, Брюксел, Краков, Мюнхен, Париж, Валенсия и Виена. В него се посочва още, че платформи като Airbnb, въпреки че твърдят, че искат да си сътрудничат с местните власти, „на практика не го правят или го правят само на доброволни начала".

Нищо не пречи с още един закон да бъдат задължени собствениците да плащат данък за имотите си, които предоставят за туристическо настаняване през интернет платформите. Въпреки че и в момента собствениците на имоти, които ги отдават под наем, са длъжни да декларират приходите от тях в годишните си декларации по силата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като заплатят 10% върху приходите от наем като данък. Друг е въпросът какъв е контролът.

Крайният ефект от начинанието на Валери Симеонов и Менда Стоянова е доста съмнителен. Има голяма вероятност много хора да се откажат, което косвено ще се отрази върху приходите от краткотрайния туризъм, чиито бум започна първо с нискотарифните полети, а след това и с предлаганите през интернет платформите услуги за краткотрайно настаняване, което е по-евтино от хотелите. Все пак София беше втора в ЕС по ръст на туристи за 2017 година, според "Евростат".

Още по темата:

Кои са най-скъпите градове в Европа за туристи

Ще поскъпнат ли самолетните билети?

Топ 10 на световните туристически центрове