Изследователя от ИССИ Виолета Иванова и президента на КНСБ Пламен Димитров представят традиционното проучване на потребителските цени и нужните средства за издръжка за третото тримесечие на годината. Снимка: Пресцентър КНСБ

В края на третото тримесечие общата стойност за издръжка на 4-членно домакинство в цяла България достига до 2 472 лева. Издръжката на живот на един човек от четиричленно домакинство е в размер на 618.15 лв.

Това показват резултати от традиционното тримесечно проучване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ въз основа на наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот в края на септември 2019 г. Проучването беше представено в понеделник от президента на синдикалната конфедерацията Пламен Димитров и изследователя от ИССИ Виолета Иванова.

За да бъде покрита сумата от 2 472 лв., би трябвало нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от четиричленно домакинство, бъде не най-малко 1 236 лв. за всеки от тях. Парите са необходимите за покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти за четиричленно домакинство.

От КНСБ припомнят, че от началото на годината с около 63 лева се увеличи общата стойност на издръжката на живота на този тип домакинство, след като през последните тримесечия се регистрираше последователно нарастване, макар и със слаб темп.

Необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство в София-столица са в размер на 3 259 лв. Средно на едно лице от този тип домакинство издръжката на живот е в размер на 814.65 лв. Следователно, ако доходите на четиричленно домакинство се формират само от работните заплати на двамата работещи родители, то за всеки от тях нетната средна работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1629 лв., за да се осигурят необходимите средства за издръжката на живот.

Като цяло нарастването в по-голяма степен се дължи на поскъпването на хранителните стоки. По-силно нарастване се наблюдава при основните хранителни продукти, при това с висок дял в потребителската кошница. На годишна база забележим ръст се очертава при групите - хляб с 8.1%, местни продукти с 8.2%, млека с 4.9%.

Кои фактори влияят на нарастването

Според авторите на проучването, на първо място е нарастването на международните цени при зърнените култури, нарастване цените на свинското месо, следствие от кризата с африканската чума, намаляващата българска селскостопанска продукция.

При нехранителните стоки и услуги нарастването на тримесечна база е  с 0,8%, но на годишна база достига до 2,7%. Тук основният фактор е поскъпването на цените на енергоносителите от 1 юли. Цените на тока за бита и малките фирми се увеличат средно с 2,9%, а на парното и топлата вода с 3,53% средно за страната. Поетапното увеличение на топлоенергията, след втората половина на 2018 г. до сега, доведе до ръст от 13%, което поставя  пред сериозно изпитание преобладаващата част от българските домакинства, ползващи услугите на топлофикационните дружества.

На този фон очакваното продължаващо увеличение на разходите за хранителни стоки, както и увеличение на цените на електроенергията през 2020г. са предпоставка за нарастване на дела на енергийната бедност и задълбочаване на социалните неравенства, сочи анализът. Данните на Евростат показват, че 33,7% от населението у нас не може да поддържа домовете си достатъчно топли, при средни нива за ЕС от 7,4%.

За 72.5% от домакинствата сумата е нодостатъчна

„72,5 на сто от домакинствата в България живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живот, като в тази група са и голяма част от възрастните хора. Тези, които получават пенсии под прага на бедността, са около 1.323 млн. души. Затова настояхме минималната пенсия за стаж и възраст за стане 250 лв., далеч преди обявеното намерение на управляващите миналата седмица", обясни Пламен Димитров.

Продължава и тенденцията на силно изразена поляризация на доходите.  КНСБ ще настоява за изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Тя трябва да стане 50% от средната за страната. Димитров напомни, че това съотношение ще залегне и в подготвяната нова европейска рамкова директива за минималната заплата. С повишаването на минималната заплата до 610 лв. през 2020 г. нивата й ще достигнат 43 на сто от средната за България, което е далеч от тези 50%, обясни Димитров.

КНСБ настоява за последователен 15-процентен годишен номинален ръст на заплатите, за да достигнем до 2022 г. 60% от средноевропейското ниво на БВП и на доходите, както и за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 380 на 415 лева.

Социалното неравенство се задълбочава

Диференциацията на работните заплати по области продължава да задълбочава социалните неравенства. Така например, ако средното нетно трудово възнаграждение представлява 78.4% от необходимия размер на издръжката на живот, то в редица области това съотношение е близо 50% във Видин, Благоевград - 51.1%, Кюстендил - 54.5%. През третото тримесечие на 2019 г. размерът на средната работна заплата в редица области е с около 30% по-нисък от средния за страната. С над 30% изоставане от средната работна заплата за страната са заплатите във Видин, Благоевград и Кюстендил.

В Разград например от 16.8% по-нисък размер на средната работна заплата, тя достига до 11.2% през 2019 г. В Търговище от 23.7%, средната работна заплата спада до 19.9%.

Общите изводи

от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот в третото тримесечие са, че 72.5% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжката на живота, обхватът на бедните домакинства остава на високи нива, остава нерешен проблемът с неравенствата в разпределението на доходите между отделните социални групи, продължава процесът на силно изразена поляризация на доходите.

Размерът на пенсиите също нараства с по-бавни темпове от трудовите възнаграждения, а пенсионерите с пенсии под прага на бедност са около 1 322 300 души. Средното увеличение на пенсиите с 5.7% от средата на 2019 г. трудно се компенсира от поскъпването на основни хранителни стоки.

За разрешаването на проблемите в издръжката на живот от КНСБ предлагат изпреварващ ръст на минималната работна заплата. Това означава въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата, като нарастването й достигне до 50 на сто от средната за страната. От синдикалната организация настояват за промени в данъчната политика и въвеждане на необлагаем минимум за нискодоходните групи и средната класа.

Още по темата:

Как да се изплащат болничните скара синдикати и работодатели

Колко са работещите бедни в България?

2 448 лв. нужни за издръжката на 4-членно семейство през второто тримесечие на 2019 г.