Снимка: Архив infostock.bg
Удрят цигарите в цената с нов бандерол. Удрят цигарите в цената - от 10 до 40 стотинки, заради новия бандерол. След серия от поскъпване на най-масовите марки цигари у нас от май насам, предимно с 10-20 стотинки, през юли и август някои от тютюневите компании вдигнаха с още толкова цените.
Справка на "Труд" в Публичния регистър на цените на тютюневи изделия показва, че от 15-ти юни до сега кутия цигари на един от тютюнопроизводителите, е поскъпнала два пъти - от 5 до 5,40 лв. няколко пъти от по 10 и 20 стотинки. Същата е ситуацията и с други марки, които поскъпват два пъти за този период. Масовите цигари засега останаха с поскъпване само от 20 стотинки.
Повод за увеличението на цените от май насам е смяната на бандерола на тютюневите изделия. От средата на 2019 г. всяка кутия цигари в Европейския съюз трябва има уникален сериен номер, по който ще може да се проследява целият й път от производителя през дистрибутора до търговския обект, от който клиентът я е купил. Според експерти, обаче увеличението на цените на цигарите не се дължи до голяма на степен на промените в бандерола, а на ценовата политика на всяка компания.
Читатели алармираха "Труд", че от днес в кварталните магазини в София вече им искат с по 20 стотинки повече за по-висок клас цигари, заради новия бандерол. Практиката показва, че между месец и половина и два са нужни на магазините да изчерпят количествата цигари със стари бандероли, като при по-скъпите брандове отнема повече време. Заради това потребителите усещат поскъпването от май чак през август. Тютюневите изделия, облепени със стария бандерол, могат да се продават в търговската мрежа до изчерпването им, но не по-късно от 20 май 2020 г.
Британски медии гнусно клеветят България. Клеветническа кампания срещу България организираха британски медии. В ВВС, в. "Дейли Мирър" и др., излязоха редица материали, основани на невярна информация, хвърляща кал по имиджа на родния туризъм и хотелиерския бранш у нас. Става въпрос за обвиненията срещу хотел "Калофер" в "Слънчев бряг", според които той е котило на зараза с легионерска болест и в резултат двама британски туристи са се разболели и починали. Отрицателни излязоха обаче резултатите от всички над 50 проби, взети от хотела и анализирани от: Регионалната здравна инспекция в Бургас, Министерството на здравеопазването, Националния център по заразни и паразитни болести, две независими акредитирани лаборатории, едната от които -международна, Министерството на туризма, Агенцията по храните, Община Несебър. Отрицателни са и пробите, взимани от хотела от началото на сезона като се оказа, че в Слънчев бряг легионерска болест няма (инфекциозно заболяване, което основно се предава чрез вдишване на легионелите чрез водни капчици от душове, охладителни кули, системи за охлаждане чрез водна мъгла и др.; най-често предизвиква пневмонии, като смъртността достига до 10%). Последните проверки са направени на 26 август. През последните два месеца сме правили поне седем проби, всички са отрицателни, коментира д-р Величка Григорова от РЗИ Бургас.
Близките на единия от починалите британци, на база предположения, са поискали обезщетение от туристическата агенция "Джет ту Холидейс", която довела двамата пострадали в България. След получен отказ от британския туроператор, започва и медийната атака срещу страната ни, която отразиха и други европейски медии, включително българските.
Всичко това е в нарушение на правилата на работа на Европейската система за надзор на Легионерската болест (ELDSnet), в която България членува, и според която цялата информация по отношение на заболелите лица, както и резултатите от проведените изследвания на хора и среда, са конфиденциални.
Под мостовете: боклуци, стари гуми, летни кошари и сеновали. Oт общо 3808 мостови пътни съоръжения в България - мостове и виадукти, под 120 е открита нерегламентирана дейност.
Това е показала проверката, която шефът на АПИ Георги Терзийски разпореди на 14 август - ден след като пожар, лумнал под 62-ия километър на магистрала "Струма" край Дупница заради струпаните отдолу отпадъци, повреди пътното съоръжение и доведе до затварянето на отсечката. Това предизвика и километрични тапи в разгара на летните отпуски на отиване и връщане от Гърция.
Най-често под мостовете се струпват стари гуми, битови и строителни отпадъци, повечето пъти -от неизвестни лица. Не липсват обаче и куриозни случаи: складиране на сено и дори преграждане на пространствата за отглеждане лятно време на овце, кози и кокошки. Има четири такива места -в Ловеч, Сливен, Търговище и Русе, каза шефът на пътната агенция Георги Терзийски. Вчера от ловешкото пътно управление са се обадили, че при тях нерегламентираната дейност е премахната и мястото вече е разчистено.
Има само един случай на нерегламентиран паркинг - на магистрала "Струма", но той вече е премахнат и на фирмата е съставен акт.
Два са случаите на струпване на големи количества стари гуми, които са много пожароопасни -във Варна и Провадия.
Проверяващите са се натъкнали и на изхвърлени единични стари гуми под мостовите съоръжения. Във Варна със съдействието на местната община струпаните гуми вече са премахнати.
Според Закона за пътищата в обхвата на пътя, т.е. под него и в рамките на сервитута, не може да се извършва никаква дейност. Затова АПИ съвместно с местните РИОСВ е започнала да издирва кой е натрупал отпадъци. За физическите лица законът предвижда санкция от 200 до 500 лв. при първо нарушение, а за юридическите - от хиляда до 3 хил. лв. при първо нарушение.
Според ръководството на пътната агенция обаче най-вероятно причинителите няма да бъдат издирени и ще се наложи АПИ да разчиства терените за своя сметка. В момента се правят калкулации колко ще струва това, но според Терзийски сумата ще е поне половин милион лева.
Шефът на АПИ пресметна, че окончателното разчистване и отводняване на терените ще са факт до средата на септември. Бързането се налага, тъй като при очакваната дъждовита есен е много вероятно струпаните отпадъци да задръстят пътните шахти и да предизвикат наводнения.
Според члена на управителния съвет на АПИ Иван Досев пътната агенция и досега е извършвала редовно - на всеки месец, проверки за състоянието на мостовете. Това се е правело съвместно с фирмите за поддържане за всеки участък. Фирмите, които имат договори по места, всъщност ще разчистят отпадъците срещу допълнително заплащане, тъй като това е предвидено в контрактите им с изричното уточнение, че такава дейност се извършва срещу допълнително възлагане.
Кабинетът шоково увеличи разходите за изборите. Въпреки че управляващите отмениха машинното гласуване и такова няма да има наесен, правителството отпуска рекордните 70.7 млн. лв. за местния вот на 27 октомври. Това става ясно от одобрената от Министерския съвет в сряда план-сметка за изборите. Толкова милиони не са били давани от държавата за избори. Сумата е с 20 млн. лв. повече спрямо изборите за кметове и общински съветници преди четири години. Тогава вторият кабинет на Борисов отпусна близо 51 млн. лв. Разликата сега е още по-драстична, тъй като в тези 51 млн. лв. тогава влязоха и разходите за проведения по същото време национален референдум, който бе по въпроса дали да има дистанционно електронно гласуване.
От съобщението на правителствената информационна служба не става ясно какво е наложило значителното завишаване на изборните разходи, но говорителят на ЦИК Александър Андреев го оправда с увеличението на възнаграждението на членовете на изборните комисии и с инфлацията.
Един от основните аргументи на ГЕРБ за премахването на машините за местния вот бе, че са "изключително скъпи" и че само 27 процента от имащите право на глас са гласували с тях на евровота през май. "60 лв. струва 1 вот на един избирател с машинно гласуване, а цената на един глас, пуснат с хартиена бюлетина, е 77 стотинки", обяви в началото на юли шефката на правната комисия в НС Анна Александрова.
От думите на Александър Андреев пред "Сега" стана ясно, че ако машинното гласуване беше останало, сумата щеше да набъбне още повече. "Минали са 4 г., при всички случаи и възнагражденията са се увеличили в различните ведомства, както и разходите, които ще бъдат са по-високи", посочи Андреев.
БДЖ брои по 40-50 инцидента с влакове всеки месец. Влаковете на БДЖ са обречени на аварии, а закъсненията са неизбежни. Това призна Григори Григоров, шеф на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ", само ден след поредния инцидент по релсите - запали се локомотив на пътническия влак Бургас-Сливен. Причината е в престарелия подвижен състав на държавното предприятия, обобщи Григоров пред БНР.
БДЖ разполага с около 300 вагона на средна възраст 35 години, които често излизат от строя. За да изпълнява разписанията си, са необходими по 128 вагона дневно, а обикновено по около 15 не достигат, защото внезапно са се повредили. "Между 40 и 50 инцидента на месец се случват. Това е тенденция, която не се е подобрила през последните 12 месеца, но през следващите 12 това ще бъде силно подобрено", увери председателят на жп холдинга. Той призна, че поради недостига на вагони и локомотиви неспазването на графика и закъсненията ще продължат.
Ремонтите водят до "недостиг на подвижен състав и до по-ниско изпълнение на графика", констатира Григоров, като уточни, че се надява подобрение да се усети в идните месеци. През първите осем месеца на годината са ремонтирани 100 вагона, а до края на годината се очаква да бъдат върнати в експлоатация още 50.
Новото ръководство на железниците, което бе назначено в края на 2018 година, ще разчита и на покупка на нова техника. Търгове ще бъдат обявени поетапно до края на годината и в началото на 2020-а. През януари 2019-а Григоров и колегите му обясниха, че си поставят за задача "да изкарат БДЖ от XIX век".
"До края на септември или началото на октомври ще бъде обявена поръчка за нови 6 локомотива или 10, които ще бъдат на 160 км/ч. Надяваме се за 12 месеца да бъдат доставени", обяви Григоров и добави, че има предвидени 64 млн. лева за подобряване на техническото състояние на влаковете, но може би няма да бъдат инвестирани изцяло през тази година, защото поръчките вървят бавно.
Комисията за защита на личните данни глоби ДСК с 1 млн. лв. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) наложи първата си голяма санкция по GDPR. Тя е за 1 млн. лв. и е наложена на Банка ДСК. Според съобщението на регулатора наказателното постановление от 28 август идва след едномесечна проверка, при която е установено неправомерно разкрити и достъпени от трети лица лични данни на общо 33 492 клиенти на банката в 23 270 кредитни досиета.
Мярката идва насред очакването комисията да санкционира НАП за най-големия теч на лични данни в България, при който публично беше оповестена информация за над 5 милиона граждани, а също и за фирми. За разлика от този казус при случая с ДСК не е известно информацията да е достигала до широк кръг лица, а освен това проверката започва, след като самата кредитна институция уведомява КЗЛД и съдебните органи.
Какво е изтекло
За случая за пръв път стана ясно от съобщение на самата ДСК от 23 юни. В него банката твърди, че български гражданин, в миналото осъден и лежал в затвора по обвинение за банков обир, е информирал банката, че притежава база данни, съдържаща клиентски данни от банката. От това излиза, че самоличността на вероятния извършител (или поне на лице, разполагащо с допълнителна информация) е известна, като досега не е ясно има ли повдигнати обвинения срещу него.
"На база на тази информация банката назначи вътрешно разследване, по време на което беше установено, че не e имало успешна дигитална атака срещу информационните системи на банката. Във връзка с това, ако лице притежава такива данни, те могат да се получат само и единствено по друг, но също така незаконен начин с неправомерно действие във вреда на банката", гласи още съобщението на ДСК.
В съобщението на КЗЛД за пръв път е посочен точният брой на потърпевшите. Същевременно обаче се изтъква и че в компрометираните кредитни досиета "се съдържат лични данни и на неограничен брой свързани с тях трети лица (в това число техни съпрузи, продавачи, низходящи и възходящи наследници и поръчители)".
Макар и с далеч по-малък обхват от лийк-а от НАП, този от ДСК е притеснителен с подробностите в личните данни, които са изтекли за клиентите. Според съобщението в тях има не само три имена, гражданство, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, но и копия на личните карти и съдържащите се в тях биометрични данни за ръст и цвят на очите. Освен това вътре се съдържат "всички лични данни, съдържащи се в данъчни документи, удостоверяващи доходи и здравноосигурителен статус на кредитополучателите и трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние (като в някои кредитни досиета се съдържат решения на ТЕЛК за намалена работоспособност), номера на разплащателни сметки, както и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положени подписи".
В какво е обвинена ДСК
Наложената санкция е обоснована с нарушаване на чл. 32 от GDPR, където има изискване към администраторите на лични данни "за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване".
Българската ClaimCompass получи финансиране от 1.3 млн. долара. Българската стартираща компания ClaimCompass, която през онлайн платформа посредничи на пътници на авиокомпании да получат обезщетение при закъснели и отменени полети, получи финансиране в размер на 1.3 млн. долара. Свежият капитал е осигурен основно от фондове за рискови инвестиции, както и няколко бизнес ангела, и ще бъде използван за развитие на технологията за обработка на искове.
Кой инвестира
Новият капитал е инвестиран в американската компания ClaimCompass Inc., която е прекият собственик на българското дружество. Екипът регистрира фирма в САЩ именно с целта чрез нея да привлича инвеститори в бизнеса. Сред фондовете, които финансират ClaimCompass с общо 1.3 млн. долара, са Rambleside, Telegraph Hill Ventures, Hustle Fund, Good News Ventures, Ramen Ventures и Global Edge Investments. Инвестицията е под формата на конвертируеми книжа. "До момента нито един от инвеститорите ни, включително и от предишните рундове, не е конвертирал в дялово участие, но дори и това да се случи, мажоритарния дял остава поделен сред съоснователите", коментира пред "Капитал" Александър Сумин, един от създателите на ClaimCompass.
Освен за развитие на технологията за обработка екипът ще инвестира новите средства и в разрастване на клиентската база и подобрения в процеса за подаване и проследяване на исковете.
В предишни инвестиционни рундове българската компания набра капитал от общо половин милион долара. Той беше осигурен от фондовете 500 Startups, Social Capital, Hustle Fund и DH Ventures. Така общите инвестиции на ClaimCompass до момента възлизат на 1.8 млн. долара.
Развитие на компанията
Българската ClaimCompass е основана през 2016 г. от Татяна Миткова, Велизар Шулев и Александър Сумин, като целта на екипа е да развият софтуерна компания и исковете за обезщетение при закъснели и отменени полети да не се обработват ръчно. За целта клиентите трябва да влязат на сайта на компанията и да попълнят данните за проблемния полет, както и собствените си данни. Екипът на ClaimCompass проверява информацията и в случай че се дължи компенсация, според случая тя може да бъде между 250 и 600 евро. Клиентът не заплаща първоначална такса, единствено при одобрен иск компанията получава комисиона.
Иманярите от плажовете ни превзеха Ривиерата. Много от сериозните нещотърсачи се отказаха от родните плажове и постепенно превзеха ивицата на Френската и Италианската Ривиера, където туристите са значително по-богати и се намират повече изгубени ценности.
Това показа репортерска проверка на „Монитор". Те се пренасочили към чужди курорти и заради малкото туристи през сезона у нас.
За добър удар те смятат намирането на тежък мъжки ланец или скъп златен часовник, но подобни находки у нас са рядкост и са по-скоро спомен от времето на мутрите. Най-често се откриват дамски пръстени, гривни, обеци и колиета, като повечето находки се оказват евтини джунджурии, а не ценности от благороден метал. Най-много са заровените в пясъка метални кенове от бира, безалкохолни и енергийни напитки, метални капачки и изпаднали дребни монети.
На варненския плаж казват, че това лято не са виждали нещотърсачи с металдетектор, а и нямало какво да се открие при това рехаво присъствие на чужди туристи. Друг е въпросът, че тези хора работят в тъмната част от денонощието и често остават незабелязани.
Сега по северните плажове има по-осезателен отлив, а по южните са по-активни, но там пък има руска инвазия, оплакват се местните.
В гилдията на плажните иманяри напоследък се вливат все повече руснаци, които постоянно живеят у нас. Напливът никак не се нрави на нашенските "професионалисти", които са бесни на новопоявилата се конкуренция, защото братушките ги бият със скъпа техника. "Техните машини са мощни и модерни, като скенери са. Минават, обират всичко и ние после само им дишаме праха и лапаме мухите. Аз имам един счупен металотърсач от 90-а година, а руснакът вади компютър за 10 бона, няма как да се боря с него", оплакват се нашите.
| USD | 0.866626 |
| GBP | 1.155870 |
| CHF | 1.092780 |
Нов ръст от над 20% в депозитите на домакинствата