Снимка: БГНЕС

Ниската ликвидност на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) остава проблем. Количествата, които се търгуват на нашата борса, са три пъти по-малки от тези, които се търгуват на унгарската борса, четири пъти по-малко от тези, които се търгуват на румънската и около 8 пъти по-малко от количествата, които се търгуват на гръцката енергийна борса. Това каза в парламента миналия четвъртък председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на изслушване относно развитие на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия по искане на депутати от ГЕРБ.

Ниската ликвидност

Предлаганите на БНЕБ количества електроенергия са три пъти по-малки от тези на унгарската борса и около осем пътни по-малки от тези на гръцката. По думите на Иван Иванов, ниската ликвидност създава вторият съществен проблем - а той е големи промени в цените на електроенергията на свободния пазар.

И логично, тъй като ограничените количествата на търгуваната електроенергия позволява на големите търговци или производители да променят рязко цените.

На първо място, за да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, трябва да се направят промени в Закона за енергетиката, при това бързо, за да може от 1 юли (регулаторната дата за промени на цените) всички производители на ток с мощност от 1 до 4 мВт също да бъдат задължени да продават на борсата, което означава тяхното производство да се предлага на БНЕБ. Сега енергията им се изкупува от НЕК и се пласира на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители и малките фирми.

Разчетите на КЕВР, представени по време на дискусия миналия четвъртък, това са 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Според председателя на КЕВР Иван Иванов тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 тВтч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на БНЕБ.

За преодоляване на ниската ликвидност са нужни краткосрочни и дългосрочни мерки, но голяма цел, по думите на Иван Иванов, която трябва да бъде реализирана и ще дадат възможност за стабилен пазар на електроенергията в страната, е да се осъществи свързаност на БНЕБ със съседните страни. Председателят на КЕВР уточни, че преговорите за създаване на свързан пазар с Румъния, Македония, Сърбия и Хърватска вече са започнали и „дори напредват". „Това по категоричен начин ще намали големите отклонения от цената на електроенергията на българския пазар", подчерта Иванов.

Защо скочиха цените на тока за бизнеса

В началото на годината бизнесът беше принуден да купува на свръх високи цени от БНЕБ, като в някои януарски дни цената в сегмента "ден напред" скочи до 207 лв. за мегаватчас, което не само за България, но и за света е изключително много. „Това се отразява крайно негативно на фирмите и води до повишаване на себестойността на продукцията им", заяви председателят на КЕВР.

Основната причина, според него, всъщност е, че на свободния пазар се предлага предимно ток, произведен от двете държавни дружества - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Преди това, през миналата година, за да не скачат и да бъдат овладени цените, спешно бяха направени законодателни промени, за да бъдат увеличени количествата на свободно продаваната електроенергия. Според тях, зелените централи с мощност от 4 и над 4 мегавата трябва да излязат на борсата. Промяната не се усети, защото по искане на този бизнес, беше даден даден шестмесечен гратисен период.

"Целта бе те да си оправят договорите с банките. Допълнителното количество ток, което трябваше да постъпи директно на борсата, се появи там едва в началото на тази година", обясни Иван Иванов. В момента делът на свободния пазар заема 62% от потребената електроенергия, но прогнозите са до края на следващата година този дял да се увеличи до 72-75 процента. И на регулиран пазар да останат само количествата за битовите потребители.

Варианти за свързаност на българската борса

Ако българският пазар на електроенергия се свърже с пазарите на съседните ни страни, ще се намалят големите отклонения от цената на електроенергията у нас, посочи Иван Иванов.

Другият вариант е част от потребителите на електроенергия, които в момента са на регулиран пазар, да излязат на свободния. Това обаче е по-продължителен процес. „Вероятно в недалечно бъдеще - в рамките на година, небитовите потребители - това е дребният бизнес, институции, учреждения, ще излязат също на свободния пазар", обясни Иванов.

Кражбите на ток - също голям проблем

Обобщените данни на трите електроразпределителни дружества, представени на дискусия миналата седмица, показват, че ромите са отстъпили първото място по кражби на бизнеса. Под 10% от кражбите се извършват от роми, а над 50% - от хотели, фабрики, ресторанти, предимно представители на семейния, малкия и средния бизнес.

На този етап обаче няма механизъм да бъдат санкционирани крадците, ако не са „заловени" на място, тъй като според Николай Николов от "Енерго-Про", през ноември 2018 г. ВАС отмени старите правила на КЕВР. От тогава досега в Северна България, която се обслужва от "Енерго-Про", кражбите на ток са за 11 гигаватчаса, което е потреблението на градове като Силистра, Габрово или Търговище. Има и още едно несъответствие, че за един вид кражби се начислява сметка за 180 дни назад, а при други - за 3 месеца.

В Западна България кражбите са още по-големи. По данни на ЧЕЗ те са в порядъка на 35 000 мегаватчаса, но тук 88% от крадците са физически лица, а останалите - фирми. Като откраднатото количество от двете групи е еднакво, тъй като бизнесът краде повече.

Какво предвижда регулаторът

КЕВР готви нови правила за измерването на количествата електроенергия, които ще бъдат готови до по-малко от месец. В тях се запазва принципът, че енергията трябва да се заплаща на технологичен разход. „Но технологичните разходи вече се купуват от свободния пазар и респективно цената им е значително по-висока от цената на регулирания пазар, която се плаща от редовните битови потребители. Второ, въпреки че се отправят към КЕВР надежди, че едва ли не можем да спрем кражбите с наш акт, искам да отбележа, че правилата за измерване на електроенергия не са санкциониращ акт, а просто правила за измерване на енергията", обясни миналия четвъртък Иван Иванов. По неговите думи, чрез тези правила КЕВР създава основата електроразпределителните дружества да не бъдат ощетени от неправомерното използване на електроенергия.

„В новите правила КЕВР разписва ясно и различните хипотези, когато има неправомерно ползване на електроенергия, която не е отчетена. Най-често това, което се среща, е промяна на схемата на свързване и за неправомерно присъединяване. Срокът, в който трябва да се възстанови сумата, отговаряща на определено ползване на елелектроенергия, в първия случай е 3 месеца, а във втория - 6 месеца. Сумите, които трябва да бъдат заплатени от такива нарушители, за да не бъде причинена загуба за дружествата, варират от 1000 до 10 000 лв.", обясни Иван Иванов. Според него, единственият начин, по който кражбите ще намалят, не са санкциите, а използването на технологичните възможности, които имат изключително добър ефект. Както и цената, по която се заплащат неправомерно използваните количества енергия.

По повод исканията на трите електроразпределителни дружества за промените, които те смятат, че са необходими за кражбата на ток, Иван Иванов каза след дисксията пред журналисти, че към момента е намерен добър баланс. Единствено тримесечният срок, в който те трябва да проверят техническото състояние на електромерите, изисква назначаване на няколко хиляди нови служители, което безспорно трябва да го отразят в техните необходими разходи. Там вероятно ще преразгледаме този срок, поясни Иван Иванов.

„В останалите части от правилата за измерване на количеството електроенергия сме напълно обосновани и защитаваме обществения интерес. Правилата изискват единствено да се възстановят разходите на дружеството, което то е направило за тази енергия, и в това отношение се стремим да го изпълним", отговори на журналистически въпрос след дискусията председателят на КЕВР и уточни, че разходите от кражбата се възстановяват от конкретния нарушител.

Най-важният въпрос: Ще поскъпне ли токът?

Всички искат точен и конкретен отговор. „Ако има увеличение на цената на тока, то ще е в рамките на 3% или 3% и нещо - в рамките на годишната инфлация", успокои журналистите Иван Иванов. Тези разчети обаче са много далеч от това, което искат електроразпределителните дружества и производителите на електроенергия, вкл. и НЕК. „Нито в предишните години, нито сега техните искания не сме ги удовлетворявали", заяви председателят на КЕВР.Какви се исканията на производители и доставчици ще стане ясно през май или най-късно през юни, когато те трябва да внесат предложенията си до КЕВР. По закон промяна на цените на електроенергията се прави веднъж годишно в края на юни, за да влязат в сила новите цени от 1 юли.

Още по темата:

0.83% по-скъп природен газ от 1 април

Цените на парното и тока без промяна до юли 2019 г.

"Булгаргаз" поиска запор на сметките на три ТЕЦ-а