Годината е много тежка откъм градушки и природни бедствия, твърдят от  Изпълнителна агенция "Борба с градушките" (ИАБГ), която обаче покрива само 1/3 от земеделските площи. От началото на активния сезон по градозащита за 2018 г. - от 24.04.2018 г. до 22.06.2018 г., са осъществени 194 активни въздействия, обработени са 1 009 градоопасни облака и са изстреляни 9 785 ракети. Към настоящия момент изпълнителната агенция разполага с 4 823 броя ракети, а активният сезон по градозащита не е приключил.

Затова по предложение на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов правителството одобри 5 760 000 лева допълнителни разходи по бюджета на Министерство на земеделието за 2018 година, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Със средствата ще бъдат закупени противоградови ракети, във връзка с усложнената метеорологична обстановка в страната, аргументира решенrето си правителството.

Равносметката

Изпълнителна агенция „Борба с градушките" извършва дейности по защита на земеделската продукция от градушки в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен на площ от 17 милиона декара. Според обобщените данни на ИАБГ, от 3 до 6 хиляди ракети е средният разход за година, но има години, в които са изстрелвани 14 хиляди, има години, в които са 10 хиляди. Тази година, по оценка на Агенцията, е сред активните с паднали много градушки, но и много предотвартени.

В началото на 2018 г. ИАБГ разполага с 3 608 броя противоградови ракети, представляващи остатък от предходната 2017 г. Съгласно действащ договор през месец април 2018 г. са заявени и доставени за дозареждане 5000 броя ракети, като общата наличност към началото на активния сезон е 8 608 броя. През месеците май и юни е извършена доставка на още 6 000 ракети, тъй като заради градушки през април и юни са изстреляни по-голямата част от наличните противоградови ракети, уточняват от Агенцията.

Плановете на ИАБГ са системата за защита от градушки да бъде разширена и да обхваща 38 млн. дка земеделски земи (над 90% от всички в странаа). Разчетите за 2018 година са към съществуващите в момента 9 полигона да бъдат добавени два нови, а броят на ракетните площадки да се увеличи от 199 на 262. Двата нови полигона, които трябва да покриват района на Розовата долина - Николаево, Казанлък, Карлово, и втория в района на Димитровград, Хасково, Харманли. Тяхното изграждане е предвидено да стартират работа през лятото. По този начин чрез ракетната система ще се защитава 13 млн. дка обработваема земя при около 10 млн. дка в момента.

За останалата територия на страната се предвижда защита със самолети, като по план те трябва да излитат от малки летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). Закупени са и три нови радара за наблюдение, с което общо стават седем. Инвестициите в доизграждането на системата по първоначални планове трябва да достигнат около 18 млн. лв.

Така, ако се реализират плановете, от градушки ще бъдат защитени 38 млн. дка, от които 13 млн. дка от ракетна защита и 25 млн. дка от самолетна защита.

Законодателни промени

За да бъде решен проблемът и да се намалят ъщетите от градушките, от МЗХГ предлагат да се приеме нов закон, който ще промени статута на ИАБГ и ще разшири обхвата на опазваните площи, както и финанансирането на противоградовата защита.

В началото на юни проектът на такъв закон беше качен на сайта на аграрното ведомство за обществено обсъждане. Нормативният акт предвижда ИАБГ да стане държавно предприятие, а опазваните площи да се увеличат, а финансирането да се извършва по три начина: земеделските стопани да внасят годишна такса от 50 стотинки на декар; застрахователите да заделят 0.8% от премийния приход от „Каско"; и държавата да подпомага градозащитата както и в момента с 12 млн. лева. Според разчетите на МЗХГ, новото държавно дружество ще разполага с годишен бюджет от 30 млн. лева.

Застрахователите категорично против

и според източници на аграрното ведомство, законопроектът е замразен, докато не се постигне одобрение или компромис със застрахователите. Позицията на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) е силно критична, определяйки законопроекта като неприемлив, тъй като не предлага справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита правата на потребителите.

АБЗ предлага чрез изменения в законопроекта да се създаде база за задължително застраховане на дотираните площи и публично - частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция. Идеята всъщност е по аналогия на застраховането на отговорността от „ядрена вреда" чрез Българския национален застрахователен ядрен пул.