От пушенето на нелегални цигари загубите за бюджета от нелегалната търговия през миналата година са между 110 и 160 милиона лева. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен днес по време на конференция на тема „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в България".

Национално представителното социологическо проучване, реализирано от Алфа Рисърч в периода 20 март-20 април 2018 г. по поръчка на ИПИ,показва, че от приблизително 2,3 млн. души от пълнолетното население, което пуши цигари, 11,7% или около 250 000 души споделят, че през последните 2-3 години им се е случвало да пушат нелегални цигари.

Тази група Алфа Рисърч определя като потенциално най-рисковата група, която при определени условия - например покачване на цените на легалните цигари или лесен достъп до незаконни продукти, е склонна да употребява незаконни цигари. Добрата новина е, че текущите нива на потребление на цигари, непредназначени за местния пазар, показват, че поне половината от хората в рисковата група към момента пушат легални продукти.

Най-често пушачите посягат към незаконните цигари заради високата цена. Друга причина са неприятните изображения върху кутиите с цигари. Снабдяват се с нелегални цигари от приятели, при улична търговия или на откритите пазари. Социологическото проучване показва още, че най-много са пушачите на нелегални цигари в Свиленград, Плевен, Хасково и Видин.

Разходите на пушачите за месец са между 10 и 40% от доходите, а нелегалните цигари са средно 70 на сто от цената на тези на легалния пазар.

Проучването на Алфа Рисърч е проведено сред повече от 5000 българи на възраст над 18 години. Непълнолетните пушачи не са изследвани.

Акцизна политика и приходите от незаконна търговия на тютюневи изделия

Приходите от облагането, в т.ч. с акциз и ДДС, на тютюневите изделия в България през 2017 г. възлизат на над 2,9 млрд. лв. Това са около 10% от всички данъчно-осигурителни приходи по консолидираната фискална програма на страната. Над 98% от тези приходи се генерират от облагането конкретно на фабричните цигари. През 2017 г. освободените за потребление и съответно обложени цигари са 13,7 млрд. къса. Цигарите са най-тежко обложеният продукт на пазара - към текущия момент над 85% от крайната цена на най-купуваните цигари се формира от начислените акциз и ДДС.

Изследването на акцизната политика и ефектите върху незаконната търговия в страната показва, че за последните 11 години (2007-2017 г.) незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи за криминалния свят между 2,6 млрд. лв. и 3,6 млрд. лв. по оценки на ИПИ. Големият бум на нелегалната търговия с цигари е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. само за годината. Към момента, въпреки свиването на незаконната търговия, приходите от нелегалната търговия с цигари не са за пренебрегване, като се оценяват между 110 и 160 млн. лв. за 2017 г. Това е ресурс, които в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта.

Регионални характеристики на нелегалния пазар на цигари

В рамките на изследването е направено и фокусирано представително проучване за 15 града в страната. Най-висок дял на хората с цигари, непредназначени за местния пазар, е регистриран в Свиленград (17,4%), Плевен (16,6%), Хасково (13,2%) и Видин (9,9%). В Габрово нивата са най-ниски - едва 0,6% дял на хората с цигари, непредназначени за местния пазар. На въпроса дали през последните 2-3 години са си купували нелегални цигари, най-висок дял на отговорилите положително се регистрира в Плевен (31,4%), Свиленград (30,3%), Благоевград (24,4%), Кюстендил (23,6%) и Хасково (20,1%).

Прави впечатление, че няма пряка зависимост между нивата на нелегално потребление и опитите за укриването му. Докато в Свиленград и Хасково почти половината респонденти не са били склонни да покажат опаковката, която имат, то в Плевен и Видин, където потреблението на такива продукти също е над средното за страната, респондентите не са имали такива притеснения.

Фокус върху тютюна за пушене

По-голямата част от потребявания в страната тютюн за пушене е нелегален. Моментната картина, регистрирана чрез показани или описани от респондентите пакети тютюн, показва много висок дял на нелегалните продукти, които достига до 70%. Анкетираните споделят, че купуват разфасовки между 30 и 1000 грама, като често пакетите нямат обозначени марки, а цените варират при едни и същи грамажи на тютюна. В 70% от случаите респондентите не са носили със себе си опаковките, от които пушат, или са отказвали да покажат тютюна си.

Общо сред пушачите на тютюн 2/3 или не знаят каква марка пушат, или заявяват, че тютюнът няма марка. В 57% от случаите тютюнът няма бандерол или не става ясно с какъв произход е. Подобни са дяловете и при установяването на предупредителни надписи и изображения за вредите от тютюнопушенето, които също са един от белезите, че продуктът е легален - в 62% от случаите липсват такива. Разликите в цените на нелегалния и легалния тютюн са огромни - на фона на средна цена на легален пазар от 12,5 лева за 50 грама тютюн с бандерол, този без бандерол струва според анкетираните едва 2 лв. или поне 6 пъти по-малко.

Организирана престъпност и незаконна търговия на тютюневи изделия

Наказването на контрабандата и нелегалната търговия в България е уредено по добър начин и дава широк инструментариум за преследването им както по административен, така и по съдебен ред. Богатата съдебна практика и тълкувателните дела на Върховния съд, впоследствие Върховния касационен съд, са изчистили спорните въпроси на правоприлагането. Влизането в сила през следващата година на нова европейска директива за идентификация и проследяване на тютюневите изделия ще даде допълнителни инструменти за по-добра работа на контролните органи.

Въпреки детайлната регламентация на видовете отговорност обаче, често пъти тя се реализира върху конкретни извършители, над които стои далеч по-дълга верига от ръководители, участници и покровители на престъпността. Така осъден се явява например шофьорът, превозвал контрабандна стока, но истинските ръководители и поръчители на групата остават скрити поради факта, че не участват пряко. Не бива да се пропуска и наличието на незаконни български цигари на чужди пазари, например този в Турция, които също са източник на финансиране на престъпни групи, включително и у нас.

Допълнителни наблюдения и препоръки

Основните причини хората да ограничават или спират пушенето са здравни. Над 40% от анкетираните пушачи са правили опит да спрат цигарите, като почти всички са го сторили със собствени усилия. Над половината от тези 40% посочват на първо място здравословните причини за това си решение. В същото време, макар че цели 60% споделят, че не биха преминали на незаконни цигари в никакъв случай, други близо 20% от анкетираните пушачи споделят, че биха търсили такива продукти при рязко покачване на цената на легалния пазар.

Посочените по-горе потребителски нагласи на пушачите още веднъж потвърждават, че една лоша акцизна политика - например с рязко покачване на акцизната тежест, води не толкова до спад в пушенето, а до преминаване към незаконни продукти. Това се случи и през 2010 г., когато акцизът върху цигарите беше рязко повишен и нелегалния пазар скочи до над 30% от общото потребление.

Препоръкитена ИПИ са следните:

Запазване на акцизните нива върху цигарите в средносрочен план - акцизите за пореден път бяха повишени през последните три години до достигането на актуалната европейска цел през 2018 г. Към момента няма нова европейска цел и съответно е по-добре да не се предприема ново покачване, което може да повлияе негативно на пазара;

- Запазване на общата регулаторна и данъчна рамка спрямо иновативните нагреваеми тютюневи изделия - интересът към последните е провокиран именно от коментираните вече здравни съображения на потребителите. Препоръчваме запазване на общата рамка, в т.ч. данъчна основа (базирана на количеството вложен в тях тютюн) и  акцизна тежест, която е по-ниска спрямо тази при класическите цигари;

- Ограничаване на нелегалното предлагане на тютюн за свиване - това е т. нар. нарязан тютюн, който е основно с местен произход. На практика пазарът на тютюн за пушене е доминиран от незаконните продукти, което означава, че има огромно поле за работа на контролните органи;

- Физическият контрол на държавните органи (МВР и Агенция „Митници") във фабриките в страната следва да бъде силен, тъй като дава резултат. Това е най-видимо през 2015 г., когато засилването на този контрол рязко понижи нивата на незаконната търговия с цигари. Подобна кампания има и от началото на 2018 г. и тя най-вероятно също ще даде добър резултат;

- По-тясно сътрудничество с контролните и правораздавателни органи в други държави, особено съседни на България - данните сочат, че български незаконни цигари могат да бъдат намерени на чужди пазари и конкретно на този в Турция. Влизането в сила на системата за идентификация и проследяване на всички кутии цигари в ЕС, в т.ч. тези предназначени за износ в трети страни, през май 2019 г. ще подпомогне допълнително установяването на произхода на българските незаконни кутии, които са намерени на чужди пазари;

- Търсене на възможности за по-добър контрол на машините за обработване на тютюн и производство на тютюневи изделия - тук може да се препоръча създаването на регистър на тези машини, както и на правила при продажбата на такива машини, в т.ч. на вече конфискуваните от контролните органи;

- Отворена е и възможността за отпадане на цената от бандерола на цигарите, като последната бъде изписвана и отпечатвана на самата кутия от производителите - така потребителят ще бъде защитен от евентуална спекула на търговците, като в същото време ще се олекоти режимът на печатане на бандеролите, който в момента отнема от гъвкавостта на пазара.

Това са само част от предложенията на ИПИ, които са резултат от изготвените анализи и проведеното социологическо проучване. Всяко работещо предложение за намаляване на незаконната търговия с тютюневи изделия следва да бъде взето под внимание, не само защото ще доведе до повече приходи в бюджета, но и защото би било подкрепено от потребителите - 82% от пушачите споделят мнението, че употребата на нелегални цигари ощетява държавата и обществото. Близо 62% от тях също така вярват, че употребата на незаконни цигари е по-опасна за здравето от употребата на легалните продукти.

В допълнение към всичко това, не бива да забравяме, че незаконната търговия подкрепя организираната престъпност и корумпира - близо 58% от пушачите мислят, че нелегалната търговия на тютюневи изделия в България по-скоро е организирана и се осъществява чрез големи канали и мрежи.