24 часа

Българите харчат 248 лв. за лекарства и 204 лв. за алкохол на година. 248 лв. средно е бил разходът на един българин за здравеопазване през 2015 г. В тази сума не са включени здравните осигуровки, а само доплащания и разходи за лекарства. Нарастването на този разход само за година е 13 лв., показва приетият в сряда от правителството доклад за състоянието на здравето на гражданите през миналата година. 204 лв. пък е средният годишен разход за алкохол на човек, показва още здравният доклад. За първи път миналата година има намаляване на хоспитали- зациите, отчита Министерският съвет.

Не е посочено обаче с колко спрямо 2014 г. В периода 2005-2015 г. хоспитализациите са се увеличили от 1 614 313 броя на 2 302 891. 224 българи са регистрирани с ХИВ през миналата година. Това е най-големият годишен брой досега. Общо хората с ХИВ инфекция в страната са 2267.

Новооткритите случаи на СПИН пък са 45. Според здравния доклад 50% от заразените със СПИН са мъже хомосексуалисти, а 12% са наркомани. Това според документа са и двете рискови групи за пренасяне на инфекцията. 63% от употребяващите венозно наркотици обаче са диагностицирани с хепатит С, а 5% - със сифилис. Около 20 000 са българите между 16 и 64 г., които поне веднъж в живота си са употребявали наркотик.

Най-разпространена е марихуаната, но в последните години нараства делът на различните стимуланти.

Докладът сочи и голямо увеличение на онкологичните заболявания през 2015 г. Отчетени са 3961 нови заболявания на 10 000 души. Най-високата заболеваемост е при жените - рак на гърдата и на половите органи.

Въпреки стартиралата здравна реформа, която цели ограничаване на болничните легла, м.г. те са нараснали. Според доклада на правителството през 2015 г. е имало 49 028 легла в 322 болнични заведения. Увеличението е с 400 легла спрямо 2014 г. Над-половината са в многопрофилни болници. Всеки 5-и българин е имал някакъв тип леко психично разстройоство, отчетоха пък от Националиня център по обществено здраве и анализи. 1% от населението страда от тежки, но всеки някога е изпадал в тревожност и депресия.

Само 400 джипита у нас са обучени да разпознават подобни проблеми.

Агитацията на вота - нов дребен бизнес с държавни пари. За втори поредни избори Централната избирателна комисия не успява да спре наливането на средства за агитации към странни регионални медии. Кабеларки и местни радиа пак са най-желани за информационна кампания за президентските избори и националния референдум. Общо 2 млн. лева ще раздаде ЦИК за вота и допитването като медийни пакети.

Право да получат до 40 000 лв. имат инициативните комитети и партиите, които не вземат държавна субсидия. Идеята за медийните пакети е да осигурят равнопоставеност между тези участници и партиите с държавна субсидия, които издигат кандидати.

"Една нелоша идея отново е опорочена", призна експерт от ЦИК. На националния референдум през 2015 г. над 1 млн. лв. чрез свързани лица отидоха в слабо популярни сайтове. Тогава нашумя случаят със сайта "Хаштаг - БГ" на едноименната фондация на Милена Кичашка. Тя е съпруга на Петър Кичашки - едно от лицата на Института за модерна политика, създаден от бившия царски депутат Борислав Цеков.

Опитът на ЦИК да въведе контрол над харченето на държавни пари, като ги насочи само към национални медии, претърпя провал в съда. ВАС реши, че и регионални медии имат право да получат.

Така сред фаворитите да си разпределят 1,3 млн. лв., за да разясняват правилата за референдума, са кабелната телевизия "Евроком", видинското радио "Гама" и силистренското "Мелодия".

Почти пълния си пакет от 40 хил. лв. пробва да насочи към телевизията независимият кандидат Велизар Енчев. Той има предаване в "Евроком". Същото пожела и инициативен комитет за референдума. И двете искания бяха отхвърлени от ЦИК - на заседанията ѝ не се събра кворум да се гласува. "Евроком" обаче може да получи други 100 000 лв. Двете местни радиа пък са на силистренската фирма "Бойкос", собственост на Матей Евтимов.

ЦИК вече е дала разрешение те да получат около 40 000 лв. Пак заради липса на кворум комисията не разреши два други инициативни комитета да насочат почти целите си медийни пакети отново към тях.

Само преди 10 дни опитът на един от членовете на ЦИК Цветозар Томов да предложи критерии за медиите, които искат да получават средства от медийните пакети, предизвика остър спор. Идеята на Томов беше ЦИК да проверява какво влияние оказва всяка медия и да събира информация за сключените договори за търговска реклама 6 месеца преди изборите, за да провери дали цените за политическа реклама не са по-високи. Аргументът му беше "да не се позволява да се злоупотребява с държавни пари, както на предишния референдум". "Естествено, че ако една медия не е влиятелна или предлага политическа реклама на спекулативно завишени цени, няма да получи пари от медийните пакети", обясни той.

Критериите бяха определени като субективни от други членове на ЦИК и това не се прие. "В ЦИК има нежелание да упражнява контрол и пилеенето на държавни пари заплашва да стане практика. Всички помним как преди 1 г. се вземаха решения анблок за никому неизвестни медии, които получиха над 1 млн. лв. с нулев ефект", ядоса се Томов.

Засега нито една медия не е получила реално средства, тъй като процесът има 3 нива - първото е запитване до ЦИК, второто - представяне на договор, последното е изплащането им.

"Има сериозни основания за съмнения, че някои от регистрираните за участие малки партии и инициативни комитети правят дребни далавери и изобщо не се интересуват от кампанията. Изборите и референдумът заплашват да се превърнат в нов вид дребен бизнес с държавни пари", смята друг експерт от ЦИК. Той призна, че комисията не е на едно мнение при исканията за получаване на средства.

За схема, при която един "център" работи с няколко кандидати за президент, като разполага с медийните им пакети, пък съобщи bTV. Такъв бил случаят с Ангел Гаджев, който представлявал комитетите зад кандидатите Румен Гълъбинов, Йорданка Колева, Диана Димитров, Кемил Рамадан и дори ген. Румен Радев. Справка в сайта на ЦИК обаче сочи, че Гаджев не е в нито един от посочените.

От БСП вчера изпратиха официална позиция, в която отричат твърденията, че Гаджев е член на комитета, издигнал ген. Радев. Според сайта на ЦИК Гаджев представлява само един инициативен комитет, но не за издигане на кандидат-президент, а за кампания за референдума. Самият Гаджев потвърди това пред "24 часа".

Няколко от комитетите за допитването обаче ще се обединят в граждански алианс, съобщи той. Това ще бъде обявено на брифинг днес. Иначе Гаджев беше едно от лицата на контрапротестите в защита на кабинета "Орешарски".

Пак според информация на bTV инициативни комитети, свързани с ексдепутата и лидер на Единната народна партия (ЕНП) Мария Капон, тази година вземат сериозен дял от пакетите по 40 000 лв. "Това не са пари на партията. Медийните пакети са лесно проследими - всеки от тях се одобрява от ЦИК и се публикува на сайта ѝ. Правят се заявки до медиите, те пускат заявки до ЦИК, харесва се офертата и се разпределят пакетите. След като ЦИК разреши, се сключва 3-странен договор между ЦИК, медията и комитета", обясни Капон пред "24 часа".

"Искам ясно да подчертая, че хипотезата за злоупотреба минава през идеята за "корумпирани медии", защото комитетите не получават пари. Обвиненията, че някой ще прави бизнес, предполага, че ще бъдат обвинени медиите, че "връщат" пари под някаква форма. Аз съм далеч от такава мисъл за медиите, с които ние работим. Напротив", категорична бе тя и напомни, че ЕНП се опита да защити онлайн медиите и регионалните медии пред ВАС от несправедливото решение на ЦИК.

"ЕНП има инициативен комитет и отделно всеки има свободата да подкрепи друга, алтернативна теза съгласно закона. Има още два инициативни комитета, които обаче не са на партията, но в тях има включени симпатизанти, застъпници, приятели на ЕНП. Напомням, че ние сме участвали и при предишните референдуми - за "Белене", когато целият ни Изпълнителен съвет беше в инициативния комитет, и миналата година в този за електронното гласуване. И винаги сме правили абсолютно публично продуктите. Освен това уточнявам, че парите не са по 40 хиляди, а по 33 300 лв. без ДДС", обясни още Капон.

Капитал Daily

"ВИП секюрити" купува българския охранителен бизнес на G4S. Най-голямата компания за сигурност и охрана в света - британската G4S, напуска българския пазар. За купувач на бизнеса й в страната е избран вторият по големина играч в сектора на местния пазар - "ВИП секюрити". Сделката е поредната придобивка в портфолиото на "ВИП секюрити" след вече две покупки на конкуренти в миналото. Обединяването на двата бизнеса ще доближи компанията до настоящия лидер на охранителния пазар в страната - "СОТ 161".

Изтеглянето на британците не е пряк резултат от бизнес средата в страната, а е част от по-глобално решение да продадат бизнесите, които са малки или губещи. Освен уголемяването на "ВИП секюрити" резултатът от сделката ще е, че секторът ще стане основно собственост на местни компании. А тенденцията в разпокъсания охранителен бизнес тук явно е да се консолидира.

Първи знак за сделката

За промяната в собствеността се разбира от изпратеното до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) уведомление за намерението за концентрация. Според съобщението "ВИП секюрити" иска да придобие едноличен контрол върху "Г4С секюрити сълушънс". Това е компанията, в която британската група премести дейността си в България през 2012-2013 г. от дотогавашното си местно дъщерно дружество "Г4С секюър сълушънс България". Пряк едноличен собственик и на двете дъщерни фирми е регистрираното в Холандия подразделение G4S Overseas Holdings. Цената, която "ВИП секюрити" ще плати, не е известна.

Българският купувач е 100% собственост на "ЕС груп интернешънъл", в която акционери с равни дялове са Атанас Симеонов и Нели Симеонова. От компанията не пожелаха да коментират сделката преди решението на КЗК. По закон то трябва да дойде след месец.

Стратегическо изтегляне

Сред серия скандали, отразили се негативно на резултатите й през последните години, G4S, чиято дейност включва широк спектър услуги от управление на затвори до транспортиране на пари и осигуряване на охрана за административни сгради, предприе стратегически промени в дейността си, които предвиждаха разделянето с по-слабо представящите се подразделения. Българското дружество явно е било сред тях, за което говорят и резултатите му. През 2015 г. приходите му намаляват с 6.7% до 12 млн. лв., а отчетената загуба се задълбочава.

"През ноември 2013 г. G4S обяви началото на програма за преглед на портфолиото, чиято цел беше да се подобрят стратегическият фокус и представянето на групата. Това е деветият бизнес, продаден до момента тази година", поясниха от британска група за "Капитал". "Преценихме, че този бизнес би имал по-успешно бъдеще с различни собственици", посочват още от G4S.

Преди това от британската компания опитаха да пораснат през покупка в страната. Преговаряха с различни местни дружества, а при "АСО Пирели" дори стигнаха до искане на разрешение от КЗК, но до сделка така и не се стигна.

Третата покупка

Изтеглянето на G4S дава възможност на създадената през 1999 г. "ВИП секюрити" да продължи да разширява бизнеса си на българския пазар. Първата голяма сделка на компанията беше през 2007 г., когато купи дружеството "Оптима файненшъл сървисиз", в което беше концентриран бизнесът на Уникредит Булбанк за превоз на ценни пратки и товари. Със сделката, при която само за 20-те бронирани автомобила бяха платени 1 млн. евро, "ВИП секюрити" се превърна в голям играч в сегмента на инкасо услуги.

През лятото на 2011 г. компанията, която към онзи момент вече беше втора в охранителния сектор в страната според размера на приходите си, придоби мажоритарен пакет акции в третия по големина играч в бранша - "ЗС СОТ", а през 2014 г. стана и негов едноличен собственик. Двете дружества продължиха да действат като самостоятелни брандове допреди няколко месеца - през декември миналата година "3С СОТ" се вля във "ВИП секюрити". Пак през 2014 г. "ВИП секюрити" придоби и вля в себе си и бургаското дружество "СОТ плюс".

След сделките към края на 2015 г. приходите на компанията купувач нарастват над два пъти до 47.5 млн. лв., а по данни към април 2016 г. служителите й в страната вече са над 4000 в сравнение с около 2500 за миналата година и около 1800 за 2014 г.

Ако се сумират приходите на местното G4S и "ВИП секюрити", обединението ще остане номер две на пазара в страната, като се гледат данните за 2015 г. Лидер по приходи тогава е "СОТ 161" (виж таблицата). Според информация в регистъра КАПИ към 2015 г. в частния охранителен сектор работят около 850 дружества, чиито общи приходи за годината са над 630 млн. лв.

НЕК губи арбитражни дела срещу ЧЕЗ и ЕВН. Националната електрическа компания (НЕК) продължава да губи съдебни дела. Този път срещу снабдителните дружества на регулирания пазар на електроенергия - ЧЕЗ и ЕВН. Тя е завела подобно дело и срещу "Енерго-про", но неговият изход все още не е ясен.

Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата (БТТП) отхвърли предявения през 2014 г. иск от НЕК срещу ЧЕЗ за 10.190 млн. лв. и осъди държавната компания да плати разноските по делото в размер на 310.9 хил. лв. Това стана ясно от съобщение на ЧЕЗ до Българската фондова борса - София. По подобен начин е завършило и арбитражното дело, заведено от НЕК срещу ЕВН, казаха от компанията, обслужваща Югоизточна България. Оттам обаче не пожелаха да посочат каква е била предявената стойност на иска. От "Енерго-про" не успяха да отговорят дали делото срещу тях е приключило, но според източници предстои арбитражният съд да вземе решение и по него.

Исковете на НЕК

По време на парламентарен контрол през юни енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че НЕК е завела четири арбитражни дела срещу трите доставчика на ток заради дължими от дружествата суми за електрическа енергия. По думите й общата стойност на тези искове е 111.174 млн. лв. От компаниите отказаха да уточнят какъв конкретно е предметът на съдебните спорове, но вероятно става въпрос за прихващането на плащания към НЕК, която от своя страна имаше неизплатени задължения към трите дружества за зелена енергия.

Друго арбитражно дело на НЕК срещу "Енерго-про", по което е заведен насрещен иск, е приключило. То е било за неплатени фактури от август 2013 до януари 2014 г. В този случай съдът е уважил исканията и на двете страни и е извършено прихващане на присъдените суми. Петкова обаче не посочи каква е тяхната стойност.

Отделно НЕК води три търговски дела на обща стойност 7.380 млн. лв., които към юни са били все още висящи, коментира тогава Петкова. Ответници по тях са "Енемона ютилитис", ЕВН и ЧЕЗ. От съобщението на ЧЕЗ до фондовата борса обаче става ясно, че тази сума отговаря на стойността на търговски иск, заведен от НЕК срешу нея, което значи, че общата сума на делата е по-голяма. От НЕК обаче не бяха открити за коментар.

Други три дела за 13.5 млн. лв. срещу "Енерго-про" и ЕВН пък били отхвърлени. По думите на Петкова тези искове отново са свързани с неизплатени задължения за електрическа енергия.

Ходът на делата

НЕК има и друг опит с неуспешно заведени дела. През 2014 г. компанията заведе два насрещни иска срещу доскорошния си партньор в изграждането на АЕЦ "Белене" - архитект-инженера "Уорли Парсънс". В началото на февруари тази година решението на Софийския градски съд (СГС) за недопустимост на единия от исковете на НЕК влезе окончателно в сила, след като по него се произнесоха всички по-горни инстанции - Софийският апелативен и Върховният касационен съд. Малко по-късно СГС прекрати и другото дело на НЕК.

С тези дела държавната компания се опита да атакува клауза в договора, с която да предотврати хода на арбитражното дело, което "Уорли Парсънс" заведе срещу компания за 54 млн. евро. То е за неизплатени суми по договора. По последна информация към средата на юни то още не беше приключило.

Делата на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" срещу държавата

Трите компании, които НЕК почти неуспешно се опитва да осъди в българските съдилища, също имат заведени арбитражни дела, само че срещу българската държава. Те са в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Искът на ЕВН, който е в най-напреднал етап, е за 600 млн. евро, този на "Енерго-про" е за 54 млн. евро, а на ЧЕЗ все още не е ясен.

Мотивите и на трите компании са почти идентични и са свързани с ценовата политика в сектора, която в дългосрочен план не отговаря на първоначалните им очаквания.

Сега

12 000 пъти бежанци щурмували сръбската граница от България. Бежанският наплив през България към Западна Европа в последните три месеца рязко се е увеличил, въпреки че са готови цели 172 км от оградата по границата с Турция и остават само 55 км. Говорителят на сръбското Министерство на отбраната Йован Кривокапич вчера даде ново измерение на картината - по негови данни от 22 юли досега Сърбия е регистрирала над 12 000 опита за нелегално влизане откъм България, съобщи БГНЕС. Задържани са и 61 трафиканти на хора. На този фон кабинетът на Бойко Борисов отпусна поредните 20 млн. лв. за оградата.

Преди седмица вътрешният министър Румяна Бъчварова се опита да омаловажи случващото се, като заяви пред БНР, че има тенденция за намаляване на бежанската вълна. Статистиката на МВР обаче показва, че през последната седмица от Турция в България са влезли 734 души, което е с 50% повече от предишните 3-4 седмици и е индикация за нарастващ натиск. По данни на българската Гранична полиция от началото на годината до 13 октомври на излизане от страната са задържани 10 196 души, опитали се да я напуснат нелегално.

Числата на сръбското правителство обаче са много по-внушителни. "През последните 15 дни регистрираме рязко увеличаване на мигрантския натиск от България към Сърбия", коментира Кривокапич. Според него, когато времето се подобрява, има увеличение на броя на опитите за незаконно преминаване. Той поясни, че мигрантите се опитват да преминат границата по мирен начин, без насилие. "Когато ни видят, те се връщат обратно. Трафикантите обаче се опитват да ги прехвърлят на всяка цена срещу големи суми и това е сериозен проблем за сигурността ни", подчерта Кривокапич. Приоритет на Сърбия било да им се налагат по-тежки наказания за трафикантите. В България в почти всички случаи се налагат условни присъди.

Съвместните военнополицейски патрули ще останат по границата с България и Македония, но в същото време ще променят тактиката си на работа, поясни говорителят.

Правителството отпусна вчера без много обяснение поредните 20 млн. лв. на областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас за дострояване на преградното съоръжение на браздата с Турция. Така изразходваните досега средства за ограда са общо 166 млн. лв. Ефектът й обаче е спорен, тъй като очевидно мигрантите продължават да влизат от Турция безпроблемно. Това не пречи на правителството да копира мотивите си за отпускане на парите: "Съоръжението е от изключително значение за противодействие на нарастващия през последните години миграционен натиск по българо-турската граница и цели опазване на държавната граница и овладяване на бежанската вълна". Парадоксалното е, че и в апликационните форми, подадени от МВР, с които се искат 160 млн. евро за финансиране на различни проекти за охрана на границата, ясно се заявява, че оградата не спира мигрантите. Там се посочва, че преминаващите я режат или преодоляват бодливата тел със стълби и одеяла. Липсата на сигнално-охранителна система и камери за наблюдение пречи на граничарите да установят кога точно е нарушена целостта на оградата.

Това показват и данните на регистрираните от началото на годината нелегални чужденци. Според данните от сайта на МВР постоянно има ръст на задържаните на входа и на изхода нелегални мигранти, като от 766 през март са достигнали над 3000 души през август. Така статистиката се приближава до тази от 2015 г., когато беше построена само малка част от оградата.

От писмен отговор на вътрешния министър Румяна Бъчварова на въпрос на депутата от РБ Петър Славов става ясно, че към средата на септември са били завършени 127.3 км от оградата. Строят се още 55.7 км. Отпуснатите вчера пари са за довършването им в трите области, през които минава съоръжението - Бургас, Ямбол и Хасково. Тези милиони обаче няма да са последните. Все още на са започнати около 50 км в района на Малко Търново, които са по трудно достъпни места. За тях също ще трябва да се отпуснат допълнително пари и цената може да достигне 200 млн. лв.

За сравнение - Сърбия успя да постигне впечатляващи резултати в овладяването на мигрантския поток през страната, без да се дават стотици милиони за ограда. Вместо това бяха създадени общи патрули на армията и полицията и бе въведен "най-строг контрол по границите с България и Македония". В тези мерки няма нищо секретно и тайно, каквато е практиката в България. Основните пътища към границата се охраняват от полицейски патрули. През определено време съвместните екипи патрулират с лади "Нива" из горските пътища. Помагат им и горските стражари, към които има същият респект, както и към полицаите. Местните хора пък информират за всеки по-съмнителен. Дължината на границата на Сърбия с България е 314 км, а нашата с Турция - 259 км.

Вчера турският министър по европейските въпроси Омер Челик отново предупреди, че страната му няма да прилага споразумението с ЕС да възпира прииждащите от Азия, ако до края на годината не отпаднат визите за турските граждани. ЕС обаче настоява Турция да изпълни всички 72 условия, преди да се предприеме тази стъпка.

Тактика

17 000 мигранти, търсещи убежище в Германия, са завели дела тази година заради получен отказ да им бъде даден бежански статут, пише в. "Зюддойче цайтунг". Над 90% са спечелили делата. От началото на 2016 г. в Германия срещу центрове за настаняване на търсещи убежище са извършени близо 800 нападения. Това става ясно от доклад на Федералната криминална служба, съобщава Der Spiegel. През 2016 г. са регистрирани 797 нападения срещу домове за бежанци. Президентът на САЩ Барак Обама обеща да помогне на Европа да се справи с масовия приток на мигранти, предадоха информационните агенции. "Това е от наш стратегически интерес", заяви Обама по време на официална вечеря в Белия дом с италианския премиер Матео Ренци. Той смята, че Италия, Гърция и Германия не бива единствени да носят на плещите си мигрантския товар.

Продажбата на дял от държавен имот ще става като при приватизация. Правилата за продажба на скъп дял от държавен имот ще се затегнат и ще са като тези при приватизация на цяло предприятие. Това предвижда проектът за промени в Закона за държавната собственост, одобрени от правителството вчера. С тях се ограничават сериозно правата на областните управители. Промените се наложиха след скандала около сделката за част от терена на Царските конюшни в София, сключена на абсурдно ниска цена.

В сега действащия закон при прекратяване на съсобственост между държавата и общините чрез продажба на частта на държавата оценката се възлага само от областния управител. В новите текстове това е предвидено, когато данъчната стойност на частта на държавата е над 10 хил. лв., прекратяването на съсобствеността да се извършва пак от областния управител, но със съгласието на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Ограничава се и кръгът на субектите, които ще могат да придобият безвъзмездно право на собственост върху частни държавни имоти. Безвъзмездно прехвърляне ще е позволено само в полза на общините. В същото време за местните управи се въвежда забрана да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях. Забраната няма да важи, когато ще се изграждат обекти от инвеститор със сертификат клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект.

С промените се ускорява издаването на удостоверения за наличие или липса на акт за държавна собственост, на претенции за възстановяване на собствеността и че имотът е отписан от актовите книги на имотите държавна собственост. Ще се намали срокът за тези услуги - обикновената поръчка ще се прави за 7 вместо за 14 работни дни, а срокът за предоставяне на бърза услуга ще бъде 3 вместо 7 работни дни. Експресната услуга се премахва.

Труд

Бивш министър обвинен заради АЕЦ „Белене". Бившият министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция Петър Димитров стана третият обвиняем заради АЕЦ „Белене". Очаквано разследването за злоупотребите със строежа на атомната електроцентрала не навлезе в събитията от по-ново време.  Прокуратурата съобщи вчера, че Димитров не упражнил контрол върху бившите шефове на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян, които сключили договор с руската „Атомстройекспорт" за доставка на оборудване за АЕЦ. Според обвинението от умишленото бездействие на бившия министър последвала щета в особено големи размери - 77 млн. евро, и деянието е особено тежък случай, за който се полага до 12 г. затвор.

Според прокуратурата бездействието му продължило от неустановена дата през 2007 г. до 13 декември същата година. В този неясен период той не контролирал достатъчно Велков и Папазян, които сключили рамковия договор за доставка на оборудване за „Белене". С него НЕК поела всички разходи по изпълнението и от това произлязла щетата.

Димитров е на свобода срещу подписка. Наложена му е забрана за напускане на страната. Възможно е да има още обвиняеми лица, съобщиха от прокуратурата.

Данъчните декларации само по интернет. Данъчните декларации ще се подават само по електронен път за доходите, придобити след 1 януари 2017 г., реши парламентът. Запазва се и предвидената досега отстъпка до 1000 лв. за декларациите, подадени до 31 март догодина.

Данъкоплатецът вече ще може да коригира само веднъж подадената в срок данъчна декларация.

Депутатите приеха още наследниците на физическите лица да могат да подават данъчни декларации за доходите на починал роднина.

Плащания в брой над 5000 лева вече ще се правят задължително по банков път. Досега прагът беше за суми над 10 хил. лева.

Стандарт

Показваме български военен кораб на изложение в Париж. Проект на български военен кораб - многоцелева корвета "К-90", предизвика голям интерес и се превърна в един от акцентите на международното изложение Euronaval 2016 в Париж. Това е един от най-новите проекти за военноморските сили на водещия български корабостроител "МТГ Делфин" АД. Корветата "K-90" ще може да изпълнява широк спектър от мисии - патрулиране, търсене и спасяване на море, противоподводна и надводна борба, противовъздушна отбрана.

Корабът ще бъде с неограничен район на плаване, сертифициран от Бюро Веритас. "МТГ Делфин" е първият и единствен български корабостроителен завод - изложител на Euronaval. С "К-90" фирмата предлага нов рентабилен проект, отчитащ едновременно нарасналото търсене на нови кораби от този клас и ограничените разходи за отбрана.

"Euronaval" ни дава уникалната възможност да представим нашите проекти на възможно най-високо ниво, да установим международни контакти, както и да се запознаем с последните новости в индустрията. Партньорствата ни с водещи европейски интегратори и доставчици на въоръжение и техника, ни дават увереност да предлагаме изключително конкурентен и боеспособен продукт, с най-добрите образци на бойни системи, приети на въоръжение в НАТО," каза Светлин Стоянов, изпълнителен директор на "МТГ Делфин".

До 500 лв. бонус, ако плащаме само с карта. До 500 лв. бонус от хазната ще получават хората, които се откажат от плащането в брой. Това предвиждат промени в данъчните закони, които бяха приети на първо четене от парламента. Облекчението ще може да ползват хората, които получават доходите си изцяло по банков път и харчат поне 80% от парите си също по банков път - с дебитна или кредитна карта, или с банкови преводи. Облекчението ще бъде 1% от дължимия за годината данък върху доходите, но не повече от 500 лв.

Увеличение на акциза за цигарите от 1 януари 2017 г., възможност за подаване на годишна данъчна декларация от наследниците на починали лица и намаляване на тавана на плащанията в брой от 10 хил. на 5 хил. лв., са основните промени, които бяха одобрени от депутатите. Освен това всички данъчни декларации ще трябва да се пускат по интернет.

Още от 1 януари 2017 г. фирмите ще трябва да подават по интернет с електронен подпис всички декларации по образец, предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане. За гражданите хартиените декларации ще отпаднат от 2018 г. като за тях не се изисква електронен подпис. Наред с това се дава право, ако гражданите и фирмите са допуснали грешка в годишната си данъчна декларация, до 30 септември да подадат нова и да коригират дължимия данък. Мартин Димитров от Реформаторския блок възрази срещу ограничаването на безкасовите плащания и предвидената промяна данъчните декларации да се подават само по електронен път.

За да си купиш кола на село, трябва и продавачът, и купувачът да си направят банкова сметка, даде пример той. По думите му 5000 лева е твърде ниска сума за България. Готови ли са хората на село да подават декларации по електронен път, попита още Мартин Димитров.

Промените в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат да се върне старият график за вдигане на акциза на цигарите до достигане на минималните за ЕС нива. Така акцизът за цигарите от сегашните 70 лв. за 1000 къса плюс 38% от продажната цена, ще стане 101 лв. за 1000 къса плюс 27% от цената.

От 2017 г. размерът на акциза за цигарите не трябва да е по-малък от 168 лв. за 1000 къса, при 161 лв. в момента. Това ще доведе до поскъпване на евтините цигари и тези от средния клас с 10-15 ст. за кутия.

Монитор

3000 машини в бойна готовност да ринат снега. Около 3000 машини и тази година ще бъдат използвани за поддръжка на републиканските шосета през зимата. Това съобщиха за „Монитор" от АПИ.

От пътната агенция уточниха още, че проверките на техниката продължават, а през следващата седмица от понеделник предстоят съвместни инспекции за наличните материали, машини и техническо оборудване с Пътна полиция и пожарната във фирмите за пътна поддръжка. Всички 27 областни пътни управления имат сключени договори за поддържане на републиканските пътища. Във всички пунктове има материали останали от миналия сезон и в момента се извършва доставка на допълнителни количества пясък, сол, луга, уточниха още от ведомството.

Шефът на АПИ инж. Лазар Лазаров съобщи, че засега няма райони с въведен режим на зимно поддържане. „Директорите на пътни управления следят прогнозите по райони и са готови при необходимост да предприемат действия за обработка на пътищата. Зимното поддържане започва най-рано от 1 ноември 2016 г.", обясни той.

От пътното ведомство съобщиха още, че зимното поддържане с химикали е около 10 пъти по-скъпо в сравнение с използването на луга при обработката на пътищата.

Според наредбата от 2012 г. зимното поддържане на републиканските пътища е разделено на четири нива. В ниво „А" за зимно поддържане са пътищата с интензивност на движението над 4000 моторни превозни средства на денонощие, каквито са магистралите и първокласните пътища и направленията, свързващи съседни области.

В ниво „Б" са пътищата с движение между 2000 и 4000 автомобила на ден, във „В" - между 500 и 2000 моторни превозни средства на ден и в последната „Г", са най-слабо натоварените пътища с трафик по-малко от 500 возила на ден.

Допустимата дебелина на снежната покривка на платното при снеговалеж за ниво „А" е 3 см, за ниво „Б" - 5 см, за ниво „В" - 7 см, за ниво „Г" - 10 см.

Максималният срок за провеждане на снегопочистването - от момента на спиране на снеговалежа или от момента на констатиране на заледяването на пътищата до постигане на изискванията, за ниво „А" е 2 часа, за „Б" - 3 часа, за „В" - 5 часа, и „Г" - 8 часа.

След снегопочистването за ниво „А" пътното платно трябва да е до асфалт - до черно, с изключение на участъците, в които е забранено използването на химически вещества, каквито са например вододайните зони. При другите нива е допустимо да има заснежени участъци, които да бъдат обработени с материали като сол и пясък.

Още 20 млн. лева за оградата с Турция. 20 млн. лева допълнително ще бъдат отпуснати за доизграждане на оградата на границата с Турция. Това реши кабинетът на последното си заседание. Парите ще бъдат прехвърлени към областните администрации на Бургас, Хасково и Ямбол, които имат задължението по строежа на преградното съоръжение. „Съоръжението е от изключително значение за противодействие на нарастващия през последните години миграционен натиск по българо-турската граница и цели опазване на държавната граница и овладяване на бежанската вълна", е записано в мотивите на властта.

Преди близо две седмици в парламента вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова поясни, че липсва финансиране за последите 20 км от оградата и се надява правителството скоро да ги отпусне. Тогава стана ясно, че досега са изградени около 124 км от съоръжението, както и 128 км пътища.

Към момента цената за изграждането на цялата ограда надхвърля 150 млн. лева.

Кабинетът отпуска и 50 000 лева за Археологическия музей към БАН. С парите експертите ще завършват проучванията на една от могилите в харманлийското село Изворово. Други 20 000 лева отиват при Агенцията за българите в чужбина. Около 700 000 лева пък се предоставят на няколко общини, с които те да ремонтират детски ясли и градини, както и ремонт на пътища.