Населението на страната продължава да намалява и застарява, като се задълбочава дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Това показват обявените от Националния статистически институт (НСИ) данни за текущата демографска ситуация в страната през 2015 година.

Според статистическите данни, намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост, а в същото време се увеличава броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност. Сред добрите новини са: намаляване детската смъртност, увеличаване на броя на сключените граждански бракове, докато броят на бракоразводите намалява. Очакваната средна продължителност на живота обаче се задържа на нивото от 2014 година.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз1. В сравнение с 2014 г. населението на страната намалява с 48 414 души, или с 0.7%.

Мъжете са 3 477 177 (48.6%), а жените - 3 676 607 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 057 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастоватагрупа до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Застаряване на населението обаче се увеличава. В края на 2015 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 461 786, или 20.4% от населението на страната. В сравнение с 2014 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.5 процентни пункта.

Възрастова структура на населението към 31.12.1960 и 31.12.2015 година

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.7%, а на мъжете - 17.0%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.5%), Габрово (27.5%) и Ловеч (26.1%). Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16.8%, Благоевград и Варна - по 18.0%.

Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години към 31.12.2015 г. по области

Процесът на застаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2015 г. общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 18.9%, или с 0.4 процентни пункта повече спрямо предходната година. Най-висок е този дял в Италия (21.7%), следвана от Германия (21.0%) и Гърция (20.9%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия - 13.0%.

Към 31.12.2015 г. децата до 15 години са 998 206, или 14.0% от общия брой на населението, като спрямо 2014 г. този дял се увеличава с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.1%, и Бургас - 15.3% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11.3%, следвана от област Смолян - 11.4%, и областите Перник и Кюстендил - съответно 11.8 и 11.9%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2015 г. е 15.6%, като най-нисък е в Германия (13.2%) и Италия (13.8%), а най-висок е в Ирландия (22.1%) и Франция (18.6%).

Към 31.12.2015 г. общият коефициент на възрастова зависимост1 е 52.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2014 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 51.2%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 47.8%, отколкото в селата - 66.4%. Общо в двадесет и три области на страната този показател е над 50.0%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (68.1%), Ловеч (64.9%) и Монтана (63.5%), а най-благоприятно - в областите София (столица) - 44.3%, Благоевград - 47.8%, и Кърджали - 48.5%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.3 години в края на 2015 година.

Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.3 години, а в селата - 46.1 години.

Средна възраст на населението

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени2 при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. За 2015 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст се запазват както през 2014 г. - до навършването на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2015 г.

е 4 349 хил. души, или 60.8% от населението на страната, като мъжете са 2 284 хил., а жените - 2 065 хиляди. Броят на трудоспособното население намалява с над 54 хил. души, или с 1.2% през 2015 г. спрямо предходната година.

Към края на 2015 г. над трудоспособна възраст са 1 741 хил. души, или 24.3%, а под трудоспособна възраст - 1 064 хил. души, или 14.9% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2015 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен - 80, Шумен - 71, и Пазарджик - 70. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 47, и Габрово и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 48 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2015 г. в градовете живеят 5 227 182 души, или 73.1%, а в селата - 1 926 602 души, или 26.9% от населението на страната.

Към края на 2015 г. населените места в България са 5 258, от които 257 са градове и 5 001 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната. През 2015 г. с решения на Министерския съвет са закрити десет населени места, като пет от тях са присъединени към друго населено място.

Създадени са две нови населени места - с. Свети Спас, община Долна баня, и с. Попови ливади, община Гоце Делчев, както и една нова община в област Пазарджик - община Сърница.

Към края на годината населените места без население са 159. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 54 и 10. В 1 133, или в 21.5% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33.5% от населението на страната.

Към края на 2015 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Близо половината от населението на страната (49.8%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 797 хил. души, или 11.0% от населението на страната.

През 2015 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2014 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.7%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.2%.

Само една област - София (столица), увеличава населението си през 2015 г. спрямо 2014 г. - с 0.2%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - 2.3%, и Смолян - 2.1%.

Раждаемост

През 2015 г. в страната са регистрирани 66 370 родени деца, като от тях 65 950 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 635 деца, или с 2.4%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2015 г. е 9.2‰, а през предходната 2014 г. - 9.4‰.

Броят на живородените момчета (34 069) е с 2 188 по-голям от този на живородените момичета (31 881), или на 1 000 родени момчета се падат 936 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 49 486 и 16 464 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 9.4‰, а в селата - 8.5‰.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.6‰, София (столица) - 10.2‰, и Бургас - 9.9‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян (6.5‰) и Видин (6.1‰).

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2014 г. е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 14.6‰, следват Франция (12.4‰) и Обединеното кралство (12.0‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Португалия - 7.9‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2015 г. е 1 561 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 19 хил., а спрямо 2001 г. - с над 346 хиляди.

Съществено значение за намалението на раждаемостта имат и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2015 г. са 799 хил. и са намалели спрямо 2014 г. с 2.3%, а в сравнение с 2001 г. - с 26.8%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

През 2015 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 061 и спрямо 2014 г. намалява с 69 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 517 през 2014 г. на 1 687 през 2015 година.

Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2015 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.53. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2013 г. - 1.48.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.7 години през 2014 г. на 26.9 години през 2015 година. Увеличава се и средната възраст на жените при сключване на първи брак - от 27.5 през 2014 г. на 27.8 години през 2015 година. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

През 2015 г. са регистрирани 1 109 случая на многоплодни раждания, което е с 91 случая по-малко отколкото през 2014 година. При 1 104 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.1% през 2013 година.

През 2015 г. броят на извънбрачните раждания е 38 947, или 58.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок, отколкото в градовете (56.2%). За 72.5% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Видин (77.4%) и Враца (73.5%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (45.2%), Благоевград (42.3%) и Кърджали (40.7%).

Смъртност

Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.3‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165, или с 1.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.3‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2015 г. на 1 000 жени умират 1 075 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.9‰) отколкото в градовете (12.9‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2014 г. е 9.7‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Кипър - 6.2‰, Ирландия - 6.3‰, и Люксембург - 6.9‰. В Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 14.3‰, и Литва - 13.7‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.8‰, и Монтана - 21.3‰, следвани от Кюстендил (19.5‰), Враца, Габрово и Перник (по 19.4‰). В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, а в област Сливен е на нивото на средната за страната. Най-ниска е смъртността в областите София (столица) - 11.9‰, Кърджали - 12.6‰, и Варна - 12.7‰.

Показателят за преждевременната смъртност през 2015 г. (21.4%) намалява спрямо предходната 2014 г. (22.4%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените, но през 2015 г. те също намаляват. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 13.9% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 28.3%. През 2014 г. разликата между двата пола е възлизала на 14.8%, а през 2015 г. тя намалява до 14.5%.

През 2015 г. в страната са починали 434 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.6‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, а през 2014 г. - 7.6‰.

В регионален аспект през 2015 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите София (столица) - 2.5‰, Кюстендил - 3.2‰, и Габрово - 3.8‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ловеч (12.9‰) и Сливен (12.8‰).

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2013 - 2015 г., е 74.5 години и спрямо предходния период намалява с 0.2 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.1 години, докато при жените е с 6.9 години по-висока - 78.0 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.7 години по-висока за населението в градовете (75.3 години) отколкото за населението в селата (72.6 години).

Бракове и бракоразводи

През 2015 г. са регистрирани 27 720 юридически брака - с 3 124 повече спрямо предходната година. Три четвърти от всички регистрирани бракове (20 795) са сред населението в градовете, докато в селата са сключени 6 925 брака. Коефициентът на брачност1 е 3.9‰, като през 2014 г. той е бил 3.4‰, а през 2001 г. - 4.0‰.

През 2015 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30.9 и 27.8 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с по 0.3 години и при двата пола.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Добрич и Кърджали - съответно 5.1 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в областите Смолян - 2.3‰, и Враца - 2.1‰.

Броят на разводите през 2015 г. е 10 483, или със 101 по-малко от регистрираните през 2014 година. От всички прекратени бракове 82.3% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие" (64.1%), следват причините „несходство в характерите" (27.3%) и „фактическа раздяла" (6.3%).

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване през 2015 г. е 15.3 години.

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2015 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 119 202 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 47.7% са мъже и 52.3% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (35.3%), следвани от лицата на възраст 40 - 59 години (22.6%) и лицата под 20 години - 21.5% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - село" (37.6%), следва направлението „град - град" (35.8%). Значително по-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направлението „село - град" (17.0%) и „село - село" (9.6%).

От преселващите се в страната за ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (17 800). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 8.9%, Благоевград - 7.5%, Пловдив - 6.1%, и Враца - 4.7%.

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра, съответно по 0.8 и 0.9%.

През 2015 г. 29 470 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 52.1% са мъже. На възраст 20 - 39 години са 43.6% от емигрантите. Във възрастовата група 40 - 59 години относителният им дял е 25.3%. Най-младите емигранти (под 20 години) са 17.5%, а тези на 60 и повече навършени години - 13.5% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.0%), Обединеното кралство (14.3%) и Испания (11.5%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2015 г. 25 223 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 53.5%, а на жените - 45.5%.

Сред дошлите да живеят в страната 35.4% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 29.9% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 17.2%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 17.5%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Сирия (15.9%) и Руската федерация (14.0%).