България се удави. Така определи премиерът Бойко Борисов последствията за държавата след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Министър-председателят и министри участваха в дискусията „Да! На българската икономика", организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и вестник „Стандарт".

По думите на премиера, няколко години България е била в най-тежка финансова криза, светът се е тресъл от финансова разруха. „Успяхме да се справим с нея в предишния мандат, и когато тя отмина, България се „удави", каза Борисов и допълни, че от 4 декември досега Фондът за гарантиране на влоговете е изплатил близо 3,6 млрд. лв. на над 100 000 вложители в КТБ. Премиерът беше категоричен, че това е било наложително, защото е дало глътка въздух на стотици хиляди семейства и бизнеси.

В словото си пред бизнеса министър-председателят за пореден път разкритикува предишното управление: „Експериментът от година и половина-две мина, пасивите ги знаете - спрени всички фондове, а две трети от всичко, което работи тук, е от европейски фондове. Надявам се този експеримент да не го допуснем отново като нация. Който и да идва на власт, трябва поне да е сигурно, че фондовете ще работят."

Като предимство за бизнеса Борисов посочи ниските данъци - 10% плосък данък и 20% ДДС. „По-добри условия за бизнеса в Европа от нашите няма", подчерта премиерът.

Той призова бизнеса да не чака само на обществени поръчки, защото това не прави бизнеса истински, тъй като разчита изцяло на държавата. „Бизнесът инвестира, създава производствени мощности и изнася продукция в чужбина", посочи министър-председателят.

Той не подмина аграрния сектор: „От 25 години България няма химическа промишленост, земята и природата се изчистиха, възможно най-скъпото, което може да се продава в Европа, може да се произвежда в България. Арабският пазар казва, че колкото агнета произведем, толкова ще купят. Богатите араби искат българско агнешко, както ние искаме немски мерцедеси, но няма - не се произвежда." По повод реплики, че държавата трябва да подпомага сектора, премиерът каза: „2,7 млрд. лева сме изсипали във Фонд „Земеделие", в българските земеделски производители от началото на годината. Ако това не е помощ, не знам какво биха приели за помощ."

Не беше пропусната и енергетиката: „Защо газът ни е скъп? Ние сме за общ Енергиен съюз. Неслучайно, изкуствено сме държани да сме 100% зависими. Убеден съм, че в следващите години този проблем постепенно ще бъде решаван. Много напред сме с газовия хъб, в напреднали фази на преговори и аз много се надявам в един момент тези санкции, това жестоко противопоставяне, защото то е така, което обезкървява и европейската икономика и в частно българската и руската - за никой не е хубаво това - този инат, който се проявява в момента за никой не е хубав, всички губят - и Европа, и Русия. Опитвали сме се да решаваме доста подобни въпроси."

Относно борбата с контрабандата министър-председателят посочи, че е намерена правилната „вакса" и има много активна съвместна работа между прокуратурата, двете приходни агенции и МВР. Това по думите на Борисов е важно „веднъж за бюджета и втори път за бизнеса".

По време на форума премиерът и министри отговаряха на въпроси на бизнеса. Кога бизнесът ще разбере защо индустрията консумира най-високи цени на газа и електроенергията в сравнение с други европейски държави?", попита изпълнителният директор на „Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков. Той поиска правителството да приеме стратегията за развитието на суровинната индустрия, подготвена при първия кабинет на Борисов. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев допълни, че износът на електроенергия е износ на суровина, а не продукт с висока добавена стойност. По думите му големи предприятия с хиляди работещи остават неконкурентноспособни. „Токът на пазарни нива трябва да остане в България, но добавките за задължение към обществото правят продукцията неконкурентна", каза Домусчиев.

Премиерът обеща правителството да приеме стратегията за развитието на суровинната индустрия, подготвена при първия кабинет на Борисов и подчерта, че вече няма посредници при търговията със синьо гориво.

Енергийният министър Теменужка Петкова допълни, че основната причина за високата цена на газа е зависимостта от един източник. Затова правителството работи усилено и се търси диверсификация освен на маршрутите, и на източниците на газ. Петкова припомни, че се работи по междусистемните газови връзки, които по нейна оценка били игнорирани в миналото.

Според министър Петкова въвеждането в експлоатация на интерконекторите ще се отрази върху цената на газа. Като приоритет министърът посочи газовата връзка с Гърция, откъдето ще бъде доставяно синьо гориво от Азербайджан, а целта е това да стане през 2018 г., което със сигурност ще се отрази на цената.

Регионалнитя мениджър на „Виохалко" за България Антон Петров коментира, че след като през 2013 г. е облекчен износът на ток, сега конкурентите извън България получават енергия с около 20% по-ниска цена. Отговори ме енергийният министър: „Решението е на предишното правителство, за да се стимулира износът." Петкова допълни, че по този начин осигуряваме по-добра цена на тока за съседните страни, но според нея проблемът трябва да се реши и с въпроса се е заела работна група, която бързо трябва да анализира надбавката и този недостатък да бъде елиминиран.

Явно недоволен от отговора, Борисавм каза: „Търговците на ток имат изгода от това. Не разбирам защо трябва да правите работни групи. Как ще купиш нещо скъпо, ще го продаваш евтино и няма да генерираш милиарди загуби." По думите на премиера, при сегашната схема за износ на електроенергия „петима търговци на ток генерират печалби с един работник, който пише фактури".

Борисов нареди на Петкова: „Днес се събери с Лукарски и го решете в полза на бизнеса." Министърът на икономиката веднага каза: „Ние сме готови, внасяме го в енергийна комисия." На свой ред премиeрът препоръча бързи законодателни промени, за да отпадане такса „задължение към обществото" за индустриалните потребители на електроенергия.

В отговор на въпрос дали ще се въведе диференцирана ставка за ДДС, министърът на финансите Владислав Горанов заяви категорично, че е против намаляването на ДДС за храните. Той обясни, че диференцираният данък ще се администрира трудно и поясни: „Държавна политика трябва да се прави през разхода, а не през прихода на бюджета. 20-процентната ставка може да бъде увеличена или намалена, но не и да бъде диференцирана."

Очаквайте още подробности от дискусията!