Снимка: iStock
В новия епизод на подкаста „Силата на инвестициите“ гост е Радослав Гайдарски – предприемач и съосновател на няколко технологични компании, включително и един от редките български партньори на Lufthansa Technik. Разговорът започна от този впечатляващ джойнт-венчър и естествено премина към темата, която вече определя цялата технологична траектория на десетилетието – изкуственият интелект.
Историята с Lufthansa не е просто успех на „още една българска IT фирма“, а сигнал, че тук вече се появяват компании, на които глобални играчи поверяват критична част от своята дигитализация. Вместо да продаде CleverPine, екипът на Радослав избира партньорство – решение, което, както сам признава, е част от по-широката му философия за създаване на стойност, а не за бързо „кеширане“.
Когато разговорът премина към AI, Радослав е категоричен: „AI е бъдещето. Той не е хайп.“ По думите му изкуственият интелект е неизбежен технологичен слой, който ще седи под почти всеки бизнес процес. Хайп има другаде – в това как компаниите го използват като маркетинг или в оценките, които пазарът присъжда на инфраструктурата зад него. Но реалният ефект е вече тук: задачи, изискващи часове, се решават за минути.
Проблемът е, че продуктивността не се разпределя равномерно. Радослав го формулира пределно ясно: „Голямото предизвикателство е как AI да бенефитне бизнеса поне толкова, колкото да бенефитне служителя.“ В момента именно служителят взима най-голямата част от ползата – повече време, по-малко стрес, по-бърз резултат. Но компаниите все още не знаят как да превърнат това в структурно предимство, а клиентът рядко усеща подобрение в цената или качеството.
Според Радослав сме в ранната фаза на дълъг процес: „Трябва да си редизайниш целия процес и целия бизнес около AI.“ Истинската трансформация ще дойде, когато човекът престане да бъде просто потребител на инструмент и се превърне в оркестратор на процес. Това пролича и от неговите думи: „Човекът ще бъде оркестратор, а не изпълнител.“ Тогава един специалист ще управлява капацитет, който преди е изисквал цели екипи.
Това води до неудобния въпрос: какво става с работните места? Историята вече е преминавала през подобни скокове – от фенерджиите по улиците до машинописците и поточните линии, обясни гостът на подкаста. Изкуственият интелект ускорява следващия преход. Професиите, основани на повтаряеми задачи, ще бъдат под натиск. При автономните автомобили – шофьорите. При IT – най-ниските нива на професията. Ако някога петмесечен курс бе достатъчен за старта на един начинаещ програмист, занапред бариерата ще се вдигне. Ще прилича повече на медицината – дълго обучение, по-сложни умения, по-малко място за „сурови“ джуниъри.
Инвестиционната му логика следва същия модел на реализъм. Радослав и партньорите му управляват фонд, който съзнателно избягва най-шумните тикери във вълната на AI. Не защото NVIDIA или хиперскейлърите няма да бъдат победители, а защото част от оценките днес са резултат от кръгови инвестиции и взаимни зависимости между големите. Модел, който той не приема като здравословен. Вместо това фондът търси стартъпи – предимно AI-first компании, които решават конкретни проблеми, а не разчитат единствено на AI-вълната.
Аналогията със златната треска е точна: печелят тези, които правят лопатите – чиповете, облаците, базовите модели. Но около тях се раждат цели градове, а смислените инвеститори се стремят именно към тях. За България това е шанс да бъде място, което строи част от тези нови „градове“ – чрез джойнт-венчъри от клас Lufthansa Technik и чрез свои AI-first продукти – както и риск да остане в периферията като евтин подизпълнител.
В крайна сметка този епизод носи и послание: бъдещето на AI не е просто технологичен въпрос. То е въпрос на разпределение на стойност, подготовка на хората и смелост да играем роля в глобалния процес, вместо да чакаме инструкции. България може да избере позицията на оркестратор – и разговори като този с Радослав Гайдарски показват, че има хора, които вече вървят по този път.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▼0.02% |
| USDJPY | 154.33 | ▼0.22% |
| GBPUSD | 1.31 | ▼0.03% |
| USDCHF | 0.79 | ▼0.41% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.01% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 292.80 | ▼0.66% |
| S&P 500 | 6 699.68 | ▼1.00% |
| Nasdaq 100 | 24 745.80 | ▼1.45% |
| DAX 30 | 23 713.40 | ▼1.72% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 95 539.00 | ▼4.21% |
| Ethereum | 3 111.49 | ▼3.77% |
| Ripple | 2.25 | ▼3.30% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 59.46 | ▲0.92% |
| Петрол - брент | 63.84 | ▲1.12% |
| Злато | 4 119.65 | ▼1.55% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 540.00 | ▲0.91% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 113.06 | ▲0.34% |
| Germany Bund 10 Year | 128.90 | ▲0.04% |
| UK Long Gilt Future | 92.56 | ▼0.86% |