Снимка: iStock

След години на взаимни мита, обвинения и геополитически демонстрации, Вашингтон и Пекин се доближават до временно разбирателство. Последните два дни на разговори в Малайзия очертаха контурите на нова търговска сделка, която ще бъде финализирана следващата седмица по време на срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин. Става дума не просто за пауза в тарифната война, а за политически тест — може ли светът на 2025 г. още да произведе баланс между двете най-големи икономики, без да разруши глобалната система, която сам е създал.

Преговорите, водени от американския министър на финансите Скот Бесент и китайския вицепремиер Хъ Лифън, доведоха до предварителен консенсус по теми, които доскоро изглеждаха непримирими — контрол върху износа, търговията с редки метали, фентанила и пристанищните такси. За пръв път от началото на годината и двете страни използваха думата „стабилност“ в един и същи ден. Тръмп, пристигайки в Куала Лумпур за срещата на АСЕАН, заяви, че очаква „добра сделка с Китай“, а тонът на Пекин бе необичайно помирителен. Китайският представител Ли Чънганг обяви, че „текущите турбуленции са нежелани и трябва да бъдат овладени“.

Ако бъде потвърдено след срещата на върха в Сеул, новото споразумение ще постави на пауза заплахата за 100% американски мита върху китайските стоки и ще замрази планираните ограничения върху износа на редки земни елементи от страна на Китай. Зад тези детайли стои нещо по-дълбоко — взаимното осъзнаване, че продължаващата ескалация не просто вреди на веригите за доставка, а преначертава глобалното доверие в долара, юана и международната търговия като система.

От икономическа гледна точка сделката изглежда прагматична. Китай отново ще отвори пазара си за американски соеви зърна — стратегически ход, който би донесъл политически точки на Тръмп пред американските фермери в Средния запад. САЩ от своя страна ще отложат нови санкции по линията на високите технологии и ще прегледат тарифите върху морските превози. Бесент заяви, че „заплахата от 100% мита е ефективно свалена от масата“, а китайската страна ще „преразгледа“ забраната за износ на редки метали в рамките на следващата година.

Пазарите реагираха моментално — австралийският и новозеландският долар поскъпнаха, индексите в Азия се повишиха, а апетитът за риск се върна в краткосрочен план. Инвеститорите обаче изглеждат по-предпазливи отпреди. Никой не вярва в дълготрайна хармония между Вашингтон и Пекин, а само в нов цикъл на „ескалация и пауза“, който се е превърнал в новата норма на световната търговия. Вече не се говори за стратегическо партньорство, а за контролирана нестабилност.

В дългосрочен план напрежението остава вградено в системата. Китай вижда в своето господство върху редките земни елементи стратегически ресурс, сравним с петролното оръжие на 70-те години. САЩ отговарят с технологична блокада, целяща да забави китайския напредък в полупроводниците и изкуствения интелект. Междувременно Европа наблюдава отстрани, зависима и от двете сили — икономически от САЩ, суровинно от Китай.

Променя се и самият характер на дипломатическите преговори. Докато Тръмп разчита на моментна сделка, базирана на натиск и отстъпки, Си мисли в десетилетия. Китай не търси краткосрочен мир, а дългосрочно влияние. От тази гледна точка всяко временно примирие е просто пауза, която му позволява да укрепи вътрешния си пазар и да разшири международната си търговска архитектура извън доларовата зона.

Символично, тази среща не е просто продължение на търговската война от 2018 г., а отражение на нов етап: многополюсният свят вече е факт, а глобализацията се опитва да оцелее в условията на политическа фрагментация. „Глобалната икономика вече не се движи от свободна търговия, а от стратегическо оцеляване“ — това е основната линия, която се прокрадва между редовете на новата сделка.

Така, дори и споразумението между Тръмп и Си да бъде подписано в края на седмицата, то няма да сложи край на съперничеството. По-скоро ще очертае границите му. Светът вече не чака „търговски мир“, а се учи да живее с хронично напрежение между двете сили, от чието взаимодействие зависи икономическото здраве на планетата. Всяко ново примирие изглежда все по-малко като стъпка към стабилност и все повече като опит за кратка пауза преди следващата буря.

*Материалът е с аналитичен характери е не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.