Снимка: iStock
Сделките живеят от стабилност. Търговията – още повече. Затова Европа прие летния компромис със САЩ като шанс за четиригодишно затишие: 15% таван за повечето европейски стоки при внос в Америка, ясни изключения, понижение на мита от европейска страна за част от индустриалните и някои земеделски стоки – малко въздух след години на спорове. Днес този таван се разклаща. Белият дом изпрати нов пакет искания – по-широк достъп и „взаимност“ в области като цифрови правила, корпоративно съответствие и климатични регламенти – които според европейските преговарящи могат да изядат договореното. Не като един голям удар, а като серия от „добавки“, които накрая правят стената пореста.
Европейската тревога е проста: договорихме рамка, а сега се сменят условията, преди мастилото да изсъхне. „Максималистични“ – така наричат исканията хора, запознати с процеса. Под „взаимност“ САЩ четат ревизии на правила, които ЕС смята за своя суверенна компетентност: защита на данните, регулации за цифровите платформи, екологични стандарти, отговорности по вериги на доставки. С други думи – не само митата, а самата архитектура на Европа. Брюксел може да „консултира“, но червената линия е ясна: автономията на правилата не се преговаря.
Същевременно „пакетът за мир“ от лятото се прилага на парче. Автомобилите от ЕС получиха 15% ставка (вместо 25% секторно мито за други), фармацията вероятно ще бъде в същия режим. Европа внесе законодателни предложения за намаляване на мита върху част от американските индустриални стоки и „безопасни“ земеделски позиции – предстоящо гласуване в Европейския парламент. Но големите мини остават: стоманата и алуминият в САЩ си стоят на 50% мита, като Вашингтон разширява списъка от деривативни продукти под този режим. Брюксел отговаря със симетрия – същата ставка над квоти. Междувременно САЩ не бързат да добавят вина и спиртни напитки към списъка с изключения при 15%. И говори се за още потенциални мита – медицинска техника, технологии. Това е „подвижният таван“: на хартия 15%, на практика – все повече дупки.
Защо това има значение отвъд дипломацията? Защото стабилността, обещана от сделката, беше валута – и за бизнеса, и за пазарите. Производителят в Бавария и заводът в Ломбардия се осмелиха да планират износ към САЩ с предвидима ставка; американски вносители отчитаха разходи с по-малко нестабилност. Когато към рамката се добавят нови изисквания и заплахи за разширяване на „50% списъка“, прогнозируемостта се топи. Инвестиционните решения утихват. Маржовете се „дебнат“, вместо да се изграждат.
Историята казва, че Европа не забравя. Урокът от провала на TTIP е ясен: размените тип ‘достъп срещу правила’ трудно минават пред домашната публика. Споровете Boeing–Airbus показаха как уж тесен секторен конфликт може да се превърне в дълга поредица от ответни мерки. И обратно – едни ясни правила могат да отключат години стабилност. Това не е абстракция, а поведението на капитала: завод в Чехия не се мести или разширява, ако след шест месеца режимът може да се промени с един подпис отвъд океана.
Къде са „болезнените точки“ днес?
Първо, автомобилите. Да, 15% е по-добре от 25%, но ако паралелно възникнат нови технически изисквания или „секторни изключения“, ефектът се обезсмисля. Верижно страдат части, подизпълнители, логистика.
Второ, стоманата и алуминият. 50% е данък не върху бъдещи сделки, а върху сигурността на снабдяването. Европа отвръща, както трябва, но симетрия не значи решение: квоти, срокове, сложни правила за произход – все места, където се губи темпо и марж.
Трето, регулациите за цифровите пазари и данните. Тук ЕС има идентичност: GDPR, правилата за цифровите пазари и услуги, климатните стандарти. Ако „взаимността“ се чете като разхлабване на тези правила в замяна на митнически спокойствия, това ще срещне институционална стена в ЕС – не просто в Комисията, а и в Съвета и Парламента. И обратното: ако Европа поиска отстъпки от Америка в чувствителни зони, отговорът ще бъде „ние не преговаряме законодателството си през търговски сделки“. Изводът: фронтът не е митнически; той е философски – право да пишеш свои правила.
Психологията на преговорите е също толкова важна, колкото математиката на тарифите. Вашингтон използва тактика „отворен пакет“ – добавя теми, търси лостове, преподрежда приоритети. Брюксел предпочита „затворена кутия“ – веднъж договорено, не се пипа без ясна компенсация. Между двете стои бизнесът, който търси едно-единствено нещо: време без изненади. Затова думата „стабилност“ се превръща в главния аргумент, с който комисарите продават сделката у дома. Ако на тази дума не може да се повярва три-четири години, какъв е смисълът?
Какво може да последва? По вероятности:
Сценарий 1: „Закрепване“ – ЕС приема ограничени, ясно описани отстъпки в нестрастни зони (несъществени земеделски позиции, технически съгласувания), САЩ потвърждават, че няма да разширяват едностранно 50% списъка и добавят още няколко стоки към 15% режима. Получаваме крехък, но работещ мир. Пазарите ще го купят като „шумът отмина“.
Сценарий 2: „Ерозия“ – нови искания без огледална компенсация, продължаващо разширяване на деривативни стоманени/алуминиеви продукти под 50%, намеци за медицинска техника и технологии. Таванът на 15% остава на хартия, но реално коридорът се стеснява. Бизнесът замразява решения, докато не се появи твърдо политическо потвърждение.
Сценарий 3: „Разпадане“ – Европейският парламент добавя условия, държави членки настояват за „клаузи за стабилност“, Вашингтон отвръща с нови мерки. Не е пълен разрив, но договореното губи смисъл. Това е лош сценарий: редът, за който платихме политическа цена, се превръща в списък от изключения.
Какво да следим, без да се губим в детайли? Първо, официални потвърждения за запазване на 15% таван без нови големи изключения. Второ, конкретика за стоманата/алуминия – квоти, списъци, преходни режими. Трето, обхват на „дигиталните“ разговори – ако се движат към взаимно признаване на процедури и координация, добре; ако звучат като ревизия на европейското право, това е стоп-сигнал. Четвърто, ритъма на работата в Европарламента – без неговата зелена светлина „пакетът“ е само намерение.
На по-дълбоко ниво Европа трябва да вземе решение, което отдавна отлага: иска ли да бъде „отворен пазар“ или „отворена система“. Отвореният пазар приема искания, ако краткосрочно намаляват триенето. Отворената система държи на принципите и търси решения, които укрепват собствения капацитет да пише, прилага и защитава правила. В търговията това не е лозунг, а реални инструменти: екран за чужда държавна помощ, карбонова корекция на границата, обща промишлена политика за чисти технологии, координирани публични поръчки. Колкото по-ясно е този инструментариум, толкова по-малко сме уязвими към „подвижни тавани“.
Никоя сделка не е перфектна, но добрата сделка дава време да дишаш и уверение, че правилата няма да се сменят всяка седмица. Ако Вашингтон настоява за допълнителни отстъпки без твърди гаранции, рискът за Европа не е в още няколко процента мито – рискът е в ерозия на доверието към самата идея за предвидимост. А без предвидимост няма инвестиции, няма смели проекти, няма индустриално преоборудване. Точно затова правилната позиция е и твърда, и прагматична: готовност за договорки в техническите детайли, но нулева готовност да се разменя регулаторен суверенитет срещу краткосрочен мир.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.15% |
| USDJPY | 153.43 | ▲0.30% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.21% |
| USDCHF | 0.81 | ▼0.10% |
| USDCAD | 1.40 | ▼0.47% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 075.50 | ▼0.11% |
| S&P 500 | 6 752.16 | ▼0.19% |
| Nasdaq 100 | 25 160.80 | ▼0.62% |
| DAX 30 | 23 827.50 | ▲0.08% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 101 499.00 | ▼1.73% |
| Ethereum | 3 362.21 | ▼2.09% |
| Ripple | 2.26 | ▼2.45% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 59.82 | ▲0.27% |
| Петрол - брент | 63.68 | ▲0.16% |
| Злато | 4 001.12 | ▲0.31% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 527.62 | ▼1.51% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.83 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 129.05 | ▼0.07% |
| UK Long Gilt Future | 93.14 | ▼0.21% |