Българска фондова борса – София АД (BSO / BSO)

Инфосток се обърна към Васил Големански, изпълнителен директор и зам.-председател на СД на БФБ-София АД, който коментира листването на акциите на БФБ-София АД, стратегията за привличането на нови емитенти и  приватизацията на борсата.

Г-н Големански, доволни ли сте от листването на БФБ-София на борсата? Какво беше постигнато с него и каква беше основната му цел?

Листването на борсата на самата борса е  един много важен момент в няколко аспекта. Първият аспект е, че управлението на самата борса ще бъде прозрачно и постоянно разкривано пред инвестиционната общност с всичките му детайли и договори, които се сключват и действия, които предприема мениджмънта. Вторият много важен момент е непрекъснатото наличие на цена на борсата. Търгувайки се на регулирания пазар, ние винаги ще можем да знаем колко точно струва нашето дружество. Това е много важен момент във връзка с потенциалното намиране на стратегически инвеститор за самата борса. Естествено, това може да бъде погледнато и от други аспект. Стратегическият план на Министерството на финансите за намиране на институционален инвеститор включва четири стъпки, като сега сме на втората. Първата беше увеличение на капитала на държавата до 50% плюс една акция, втората беше постигане на прозрачност чрез публичния статут, третата е привличане на атрактивни емитенти на борсата, и четвъртата е намиране на стратегически инвеститор. Така че мога да кажа, че сега сме точно на средата на изпълнението на плана.

Каква е вашата дивидентна политика като публично дружество – възнамерявате ли да раздавате дивиденти или да реинвестирате печалбата си?

Дивидентната политика на дружеството се определя от общото събрание на акционерите. На този етап нашата първа задача е да постигнем по-добър финансов резултат, след което ще има общо събрание на акционерите, което ще реши каква да бъде процедурата по раздаването на дивиденти.

Водят ли се вече преговори с потенциален институционален инвеститор и има ли някакъв напредък?

Тези преговори и организирането на такава процедура няма да се водят от борсата, а от самия мажоритарен собственик в лицето на Министерството на финансите. Чрез стъпките, които ние сме предприели, по-специално с увеличението на капитала под условие и публичния статут на борсата, ние изпращаме знакови послания до големите борсови оператори по света.

По думите на министъра на финансите Симен Дянков големите държавни енергийни компании ще излязат на борсата през пролетта, когато цъфнат дърветата.  Тогава ли да очакваме листването им?

Да, надявам се това да се случи. В момента е задвижена процедурата за E.ON, и се изпълняват конкретни формални стъпки. Аз мисля, че изпълнението на процедурата ще отнеме още 3-4 месеца.

Какво се прави по отношение на големите недържавни дружества, които още не са излезли на борсата? Смятате ли, че БФБ-София трябва да работи за привличането им или това зависи изцяло от пазара?

Борсата е много важна част от инфраструктурата на българския капиталов пазар, заедно с Централен депозитар. Затова ние самите трябва да създадем много добри предпоставки, да бъдем достатъчно атрактивни, за да привлечем емитенти, които да си осигуряват финансиране и да са доволни от това, че са листвани на фондовата борса. Освен това считаме, че борсата активно трябва да подпомага един такъв процес чрез търсене и стимулиране на такива емитенти, които имат желание да се листнат на борсата. Това намери отражение и в новите ни тарифи за тази година, намира отражение и в Стратегията за привличане на нови емитенти, един документ, който все още е вътрешен за борсата и предстои да се реализира. Нашият екип направи едно доста сериозно проучване и икономически анализ на над 1000 български частни компании, от които са селектирани около 20, с които бихме желали активно да работим, за да бъдат заинтересовани да се качат на борсата.

Кога ще стане това?

Стратегията за привличане на нови емитенти вече е официално предприета, но предстои да започнат да се изпълняват стъпките по нея. Това е залегнало и в нашата официална стратегия и ще се случи до края на тази година.

Обосновано ли е вдигането на таксите за търговия точно в този момент?

Вдигането на таксите за търговия не е точната дума. Ако се визира въвеждането на минимална такса от един лев за сделка, то може да се приема за вдигане, защото досега е нямало такова. Но нека не забравяме, има съществено намаление на процентната такса за изпълнена поръчка, на 0.075% от цената на поръчката, спрямо тарифата от 2010 г., където беше 0.08%. Друг важен момент е, че БФБ не таксува сделки, а изпълнени поръчки. По-скоро бих нарекъл този елемент преструктуриране на пазара в стремеж към окрупняване на сделки и по-справедливо разпределение  на цената, която се заплаща на борсата от играчите на нея. Има и допълнителен елемент на намаление – тази година се въведе такса членство за сметка на досегашните държани 20 хил. акции от емисията на борсата, която има два варианта – единия е 2 хил. а другия е 10 хил. лв.  Който посредник реши да се възползва от по-голямата такса за членство, ползва дори и по-големи намаления, които стигат до 0.65% от цената на сделката. Вече има няколко от големите посредници, възползвали се от тази опция. Така, че е трудно да се каже, че има увеличени на тарифите, по-скоро преструктуриране.

Много гръцки дружества се регистрираха за търговия на нашата борса, но търговия с техните акции липсва. Приветствате ли тяхното излизане на БФБ или бихте го ограничили по някакъв начин? Според вас каква е целта им да станат публични дружества у нас?

Публичният статут както в България, така и по света, означава рейтинговане на пазара и  много от тези компании целят по-добър имидж пред техни партньори, фирми, с които работят. Може би има интерес в тази посока, макар  тези компании да не са много активно търгувани.

Какво можете да кажете за неликвидните български дружества, с които няма сделки на борсата?

Не можем да погледнем нещата черно на бяло. Нашият план не е да ги свалим от търговия, а да намерим възможност те да бъдат търгувани на регулиран пазар, но да не се трупат в основната маса активно търгувани компании, които създават имиджа на Българската фондова борса. В момента активно контактуваме с КФН и инвестиционната общност, така че да намерим решение.

Само на евентуалния бъдещ стратегически инвеститор ли разчитате да развие българския капиталов пазар?

Развитието на българския капиталов пазар до голяма степен е отговорност на БФБ. Погледнато в перспектива обаче, в един момент на глобализация и окрупняване на пазарите, ние не можем да стоим настрани и изолирани. Колкото по- бързо се присъединим към семейството на голям стратегически борсов оператор, толкова по-големи са шансовете ни да бъдем в много по-добра позиция спрямо региона и останалите световни пазари. По този начин ние виждаме нашето просъществуване и развитие на пазара. Естествено, такъв борсов оператор сигурно ще има и политика за развитие на региона. Затова ние се стремим чрез допълнителни проекти да създадем единна визия на региона – анонсирахме информационен проект с Македонската фондова борса, после и с Белградската , предстои включването и на Загребската борса, и се водят преговори с Букурещката.

Каква е прогнозата Ви за българския капиталов пазар през 2011 г.?

Надяваме се да е по-добра от гледна точка на предстоящото листване на атрактивни емитенти, както и на благоприятните прогнози за икономиката на България.