Снимка: Pixabay
Законодателни промени повишават изискванията към инвестиционните посредници и забранява нерегламентирана търговията с финансови инструменти, а за да бъде още по-завишен контролът, агентите, които предлагат финансови инструменти, ще се регистрират задължително в специален регистър, воден от Комисията за финансов надзор.
Тези и дурги завишени изисквания са приети от Европейския парламент и от Съвета на ЕС в Регламент (ЕС) № 909/2014 от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз. Освен този Регламент предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗИД на ЗПФИ) се транспонират и измененията на две директиви (98/26/ЕО и 2014/65/ЕС) и Регламент (ЕС) № 236/2012, с който европейското законодателство регламентира сетълмента на безналични ценни книжа и дейността на централните депозитари на ценни книжа.
Това е записано в мотивите към предлагания ЗИД на ЗПФИ за обществено обсъждане от Министерството на финансите, публикувани на интернет страницата на ведомството. Крайният срок за представяне на предложения и възражения е 19 юли 2019 година.
Какви нормативни документи на ЕС се транспонират
С оглед значимостта на дейността на централните депозитари на ценни книжа и с цел гарантиране на защитата на финансовите пазари и създаване на увереност у пазарните участници, че сделките с финансови инструменти се извършват надлежно и навременно, дори в ситуации на извънредно натоварване, с проекта на ЗИД на ЗПФИ се въвеждат мерки, чрез които да бъде осигурена непрекъснатост на дейността на централните депозитари на ценни книжа в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014.
Въвежда се изискване централните депозитари на ценни книжа да изготвят и поддържат план за възстановяване със съдържание съгласно чл. 8, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2017/392 от 11.11.2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно лицензирането, надзора и оперативните изисквания за централни депозитари на ценни книжа, чрез който се осигурява непрекъснатост на дейността на централния депозитар на ценни книжа.
В националното законодателство се предлагат и конкретни административно-наказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в член 63 от Регламент (ЕС) № 909/2014 обстоятелства, по отношение на лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на регламента, както и да се предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане.
Също така, със законопроекта се отстраняват пропуски при транспонирането на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива 2014/65/ЕС) и се прецизира въвеждането й в българското законодателство.
Предложени са мерки насочени към съобразяване на настоящата редакция на ЗПФИ в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/575 на Комисията от 8 юни 2016 година по отношение на регулаторните технически стандарти за данните, публикувани от местата за изпълнение, относно качеството на изпълнение на сделките по отношение на периодичността на оповестяване на информация, изисквана на основание чл. 11 от същия регламент.
Отстраняват констатирани непълноти в правната уредба на института на обвързания агент в случаите, когато обвързаният агент е юридическо лице, въвеждат се изисквания към лицата с квалифицирано участие в обвързания агент, както и последващо одобрение на членовете на неговия управителен орган. На следващо място, се въвеждат разпоредби прецизиращи ЗПФИ в съответствие с Директива 2014/65/ЕС при регламентирането на предлагането на структурирани депозити от страна на инвестиционните посредници и банките, както и се въвеждат съответни надзорни и мониторингови правомощия на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка.
Промени и в други закони
С оглед посочените по-горе промени са прегледани и разпоредбите на други закони, които препращат към ЗППЦК и дейността на „Централен депозитар" АД, и са предвидени изменения, за да се адаптират към въвежданата с Регламент (ЕС) № 909/2014 терминология. Във връзка с въвеждането в българското законодателство на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 със законопроекта, в преходни и заключителни разпоредби, се предвиждат изменения и в Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Закона за съдебната власт, Закона за особените залози, Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и други.
С цел въвеждане на мерки в националното законодателство, са необходими изменения и в Закона за кредитните институции, чрез които да се посочват ясно правомощията на Българската народна банка по осъществяването на надзор в определените от Регламент (ЕС) № 909/2014 случаи. Чрез промяна в чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции Българска народна банка се определя като компетентен орган за лицензиране и за надзор на централните депозитари на ценни книжа при предоставяне на допълнителни услуги от банков тип и на определените за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип банки съгласно чл. 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014, кaкто и за осъществяване на надзор на дейността по предоставяне на спомагателни услуги от банков тип и за изпълнение на пруденциалните изисквания по чл. 59 от Регламент (EС) № 909/2014 от централните депозитари на ценни книжа по чл. 54, параграф 2, буква „а" и от определените за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип банки по чл. 54, параграф 2, буква „б" от Регламент (EС) № 909/2014.
Какви са очакваните ефекти
В резултат на въвеждането на измененията чрез ЗИД на ЗПФИ се очаква да се постигне подобряване на нормативната регулация, тъй като обезпечаването на прилагането на Регламент (ЕС) № 909/2014 води до по-високо ниво на сигурност и прозрачност на финансовите пазари и по-високо ниво на защита на потребителите на финансови услуги. Същевременно, въвеждането на прецизираната правна уредба, с която се цели отстраняване на пропуски при въвеждането на Директива 2014/65/ЕС, се очаква установяване на по-висока степен на защита на инвеститорите.
Прилагането на предложените промени в Закона за пазарите на финансови инструменти не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания.
Кого засяга законопроектът
Основните заинтересовани страни, върху които новата регулация ще окаже пряко влияние, са:
1. Централните депозитари на ценни книжа и „Централен депозитар" АД;
2. Комисията за финансов надзор - в качеството ѝ на компетентен орган за лицензирането и надзора на централните депозитари на ценни книжа, съответно по прилагането на редица правомощия и налагането на административни санкции по Регламент (ЕС) № 909/2014;
3. Българска народна банка - в качеството ѝ на компетентен орган за осъществяването на надзор в определените от Регламент (ЕС) № 909/2014 случаи.
Косвено засегнати лица са:
1. колективните инвестиционни схеми и национални инвестиционни фондове - към 13.05.2019 г. броят на колективните инвестиционни схеми, вписани в регистъра на КФН е 120, националните инвестиционни фондове са 3, а борсово търгуваните фондове - 11.
2. публичните дружества и други емитенти - към 13.05.2019 г. в регистъра на КФН са вписани 311 публични дружества и емитенти, а броят на АДСИЦ е 57;
3. инвестиционните посредници - към 13.05.2019 г. дружествата, лицензирани да извършват дейност от КФН към настоящия момент са 38 дружества; 5 клона на инвестиционни посредници от държави членки на ЕС са нотифицирали КФН, че възнамеряват да предоставят услуги и дейности в Република България при условията на свобода на установяване като инвестиционни посредници;
4. инвестиционни посредници банки - към 13.05.2019 г. това са 19 банки и 3 клона на банки, в чийто лиценз е включено извършването на инвестиционни услуги и дейности;
5. регулирани пазари - към 13.05.2019 г. единственият регулиран пазар в Република България - „Българска фондова борса" АД;
6. многостранни системи за търговия и организирани системи за търговия - към 13.05.2019 г. в Република България функционират две многостранни системи за търговия;
7. управляващите дружества - дружествата, лицензирани да извършват дейност от КФН към 13.05.2019 г. са 31 и един клон на управляващо дружество;
8. лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове - към 13.05.2019 г. те са осем, две от които са и управляващи дружества;
9. обвързаните агенти - към 13.05.2019 г. в регистъра на КФН са вписани 3 обвързани агента;
10. настоящите и потенциалните инвеститори в безналични ценни книжа и други финансови инструменти.
Още по темата:
10 признака как да разпознаете лицензираните инвестиционни посредници
Рекорд: 26 инвестиционни посредници и банки в „Деня за акции" на БФБ