След като представихме предимствата на БФБ и как липсата на лъвъридж предпазва инвеститорите от самите тях, сега ще се спрем и на недостатъците на родния капиталов пазар. Ясно е, че не всичко е "цветя и рози" на него.
Какви са проблемите на пазара ни и какво инвеститорите биха искали да се промени?
Липсата на ликвидност!И професионалните и непрофесионалните инвеститори на БФБ, най-вероятно ще се обединят единодушно зад мнението, че липсата на ликвидност е проблем номер едно на родния капиталов пазар.
Това е проблем пред големите инвеститори по няколко направления. На първо място, прави безпредметно влизането на родния капиталов пазар, защото трябва да се плаща голяма ликвидна премия, както на входа, така и на изхода, често достигаща двуцифрени проценти. А това обезсмисля цялата идея на инвестицията на една борса.
Липсата на ликвидност е отказала в исторически план, не един и двама големи индивидуални и институционални инвеститори от родния капиталов пазар. А за колко ли още, дори не сме чували?
Как може да се реши този проблем?Противно на всеобщото мнение, този проблем не е нерешим. Просто се изискват малко повече усилия от страна на родните емитенти и като цяло желание от страна на цялата инвестиционна общност.
Има достатъчно големи публични компании, играчи на пазара, както и достатъчно инвестиционни посредници, които могат да обединят усилия, за да поддържат нормална ликвидност на пазара.
Маркет-мейкинга, отдавна е измислен на развитите пазари и би могъл да се ползва за поддържане на една нормална ликвидност на пазара, или база, която да направи родния капиталов пазар донякъде спокойно място за инвестиране от по-големи институционални инвеститори.
От това ще спечелият всички участници на пазара, а само по себе си, спокойствието на всички инвеститори, че ще могат спокойно да купят и да продадат позициите си, когато решат, ще доведе до повишаване на интереса и най-вероятно и цените на търгуваните активи.
Дори и на микро-ниво - или поддържане на ликвидност на акциите си от всяка една компания, може да е някакво решение. А компаниите, които правят това, вече се облагодетелстват от това, че се предпочитат в много по-голяма степен от инвеститорите.
Появата на още индексни фондове е друго потенциално решение на проблема с ликвидността. Всички видяхме, какво се случи с целия пазар, при появата на първия индексен фонд, базиран върху SOFIX.
И докато ефектът от това вече се поизчерпа, а пазарът коригира сериозно след това, посоката е дадена и институционалните инвеститори, би следвало да мислят как могат да разширят продуктовите си гами с индексни фондове. Създаването на нови такива, включително и на ливъриджнати фондове върху индекси, може да е посоката за съществено повишение на ликвидността на пазара.
А защо не и на фючърси върху SOFIX в бъдеще? Да, липсва клирингова къща за това... Е време е институциите да се заемат с този проблем.
Улесняване на маржин търговиятаОтново се връщаме на липсата на клирингова къща. Явно това е проблем от първостепенно значение, който има нужда от спешно решение. И в момента много от посредниците предоставят на инвеститорите възможност за търговия с повече средства от притежаваните от тях, като им дават заеми с репо-сделки. Освен, че този род кредити са досадни за администриране, те са и при далеч по-високи лихви, от тези, при които би следвало да се предлагат и се предлагат в нормалните страни.
Улесняването на маржин търговията, също само по себе си ще доведе до повишение на ликвидността на пазара и раздвижването му като цяло.
Липсата на информация от компаниитеНа фондовите пазари по света се търгуват компании, които са искали да станат публични. След това, напълно осъзнаващи тежестта на публичността, предимствата и недостатъците, компаниите най-вече по своя воля, се стремят да бъдат публични, като оповестяват достатъчна по обем информация, която да позволява вземане на мотивирани решения.
На родния капиталов пазар, нещата не стоят точно така. Част от причината за това е наследственото бреме. Много от компаниите бяха принудени да станат публични, без да виждат смисъл от това да се търгуват на капиталовия пазар и съответно да предоставят достатъчна по обем и качествена информация ,за вземане на инвестиционни решения. Повечето такива компании, публикуват минималната изисквана от закона информация, като някои от тях дори не правят и това.
И макар да се обособява една група от компании, с качествен мениджмънт, която разбира и се опитва да е възможно най-добра в подпомагане на инвеститорите, това все още е по-скоро изключение, отколкото масова практика.
Липсата на качествена информация, относно плановете на мениджмънта и инвестиционните планове и прогнози за резултатите, определено е сред "слабите" места на родния капиталов пазар и има нужда от подобрение.
Как може да се реши този проблем?Определено решението на този проблем би било много сложно и комплексно. То изисква, като първа стъпка да се убеди мениджмънта на компаниите в предимствата на истинската публичност и как това ще се отрази благотворно на дружеството.
Едва тогава, вече може да се говори за необходимост от намиране на правилен подход и канали за оповестяване на информация, повече усилия от анализаторите на финансовите институции и брокерите, които не е ясно какво точно правят по цял ден, както и от страна на мениджмънта на компаниите.
По-висока инвестиционна култура и ангажираност на инвеститоритеНякои инвестиционни компании хвърлят милиони за реклама на своите продукти, наемане на звезди, като рекламни лица, или имиджови реклами. Не се сещат обаче, да организират инвестиционни семинари, безплатни обучения, или да си партнират с финансовите медии за организиране на събития с цел повишение на финансовата култура. Иначе, когото и да питате, инвестиционната култура в България е ниска...
В допълнение, интереса на настоящите участници на пазара, заради положението на борсата (липса на интересни събития и фаза на корекция), е стигнал почти до "абсолютната нула".
Един пример - на организираната среща на Първа Инвестиционна Банка с миноритарни акционери на банката, която се проведе съвсем скоро, присъстваха двадесетина души, повечето от които бяха професионални инвеститори и ветерани в търговията на родния капиталов пазар. А публична компания от такъв размер и "син чип" на фондовия пазар, би следвало да предизвика огромен интерес сред миноритарните акционери.
Как може да се реши този проблем?И тук е необходима малко воля и повече усилия от всички пазарни участници. От една страна има редица организации и сдружения на професионалните институционални инвеститори, които биха могли да се занимават с организиране на събития и публикуване на материали за повишение на инвестиционната култура. От друга страна има достатъчно финансови медии, с достъп до широк кръг от читатели, които могат да разпространяват тази информация.
Фактът, че само около 2% от спестяванията на българите са инвестирани в акции и други ценни книжа, както и че спестителите продължават да държат рекордни депозити, въпреки минималните лихви и в среда на три пъти по-висока инфлация, показват, че цялата инвестиционна общност не си е свършила работата. Ако на инвеститорите им се обясни, как работят капиталовите пазари и че те не са страшни за техните спестявания, ако се ползват разумно, то тези 2%, могат и да започнат да се приближават към нормалните за Централна и Източна Европа нива - които са над пет пъти по-високи!
Още по темата:
Добре е да оценяваме предимствата на БФБ
Как изглеждат корекциите на SOFIX и кога ще приключи настоящата?
Спадът на SOFIX не изглежда завършен от техническа гледна точка
SOFIX на път да направи нещо, което е правил само два пъти в историята си!
Защо следващата година ще е добра за инвеститорите на БФБ?