Снимка: pixabay
Георги Вулов
След близо едногодишно отлагане, миналата седмица парламентът прие на първо четене промените в Търговския закон, които предвиждат след 9 месеца след приемане на законопроекта да бъдат ликвидирани акциите на приносител, а притежателите на такива книжа да ги заменят с поименни. Решението срещна повече одобрения, с изключение на частта, в която се възлагат на Агенцията по вписванията контролни функции и право да санкционира.
Какво представляват акциите на приносител
Известни повече като безименни, тези акции съществуват в корпоративното право на много държави, но през последните години, особено след приемането на Евродирективата 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, техната употреба значително намалява. В САЩ емитирането на така нар. bearer shares, е забранено от 1982 г., във Великобритания от 2015 г. дружествата нямат право да емитират акции на приносител, в Португалия те са забранени от 4 май 2017 г.
Европейският законодателен акт задължава всички страни-членки на ЕС да го хармонизират в националните си законодателства.
След приемането на законопроекта, България ще бъде третирана като прозрачна данъчна юрисдикция и надежден партньор в общите международни усилия за предотвратяване на трансграничното укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане. Така аргументира предложението си за изменение на Търговския закон Министерството на правосъдието, първоначален вносител на промените още през октомври 2017 година, като посочва, че основната цел е да се осветли собствеността и да се пресекат измамите.
Вносителите уточняват, че необходимостта от въвеждането на измененията произтича от съществуващия риск по отношение на прозрачността на информацията за лицата, притежаващи акции на приносител. Лицето, което упражнява фактическата власт върху акциите на приносител е титуляр и на правата по тях. Това прави смяната на собственика (титуляра на правата) много лесна, като за това е необходимо единствено физическо предаване на акциите, се посочва в мотивите.
Според юристи, специализирани в корпоративното право, особеното при акциите на приносител е, че лицето, което упражнява фактическата власт върху акциите на приносител, е титуляр на правата по тях. Това прави смяната на собственика (титуляря на правата) много лесна, като за това е необходимо единствено физическото предаване на акциите. Не се изисква всяка промяна да се вписва в Търговския регистър. Частично подобна информация може да бъде заведена в Търговския регистър при първоначалното обявяване на списъка на лицата, записали акции на приносител на учредителното събрание, което се записва в протокола от общото събрание. Това важи и в случаите, когато след учредяване на дружеството всички акции се придобият от едно лице. В посочените случаи обаче липсва гаранция, че информацията относно собствениците на акциите на приносител е актуална. Освен това акционерите, които притежават акции на приносител, не могат да бъдат идентифицирани във всеки един момент.
Освен това, в действащата в момента нормативна уредба няма законово задължение да се оповестява информация за притежателите на акциите на приносител, което затруднява компаниите да идентифицират веднага техният реален собственик. По окончателни данни на Агенцията по вписванията към 31 август 2018 година, в Търговския регистър са регистрирани 555 дружества, в които членствените права се удостоверяват с акции на приносител.
Вижте още: Забраняват акциите на приносител
Защо се забави внасянето на законопроекта в пленарна зала
Отговор на този въпрос няма, само фактите показват това забавяне, което всъщност е станало в Народното събрание. В много европейски парламенти подобни срокове не са смущаващи, например в Британския парламент върху едни законопроект се работи средно по година- година и половина, а за някои и повече от две години. За нашето Народно събрание, обаче подобен едногодишен срок е по-скоро необичаен, като се има предвид ограниченият кръг на вносителите на законопроекти по конституция - Министерският съвет и парламента в лицето на отделни или група народни представители. Освен това, практиката от последните години показва, че основен вносител е изпълнителната власт - правителството.
Законопроектът за изменение на Търговския закон е изработен от екип на Министерство на правосъдието под ръководството на заместник-министъра Евгени Стоянов още през септември 2017 година, като в него са участвали представители на Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Висшия адвокатски съвет и браншови организации.
Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в началото на октомври миналата година. След това Министерският съвет го одобрява на 16 ноември 2017 година. Законодателното предложение на правителството е внесено в Народното събрание още същия ден, в който е одобрен. Според мотивите на Правната парламентарна комисия, той е одобрен за първо четене в комисията на 11 септември 2018 година и гласуван за първо четене в пленарна зала на следващия ден. Съгласувателната парламентарна Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обаче го одобрява за първо четене още на 13 декември 2017 година.
Как се защитават членствените права на притежателите на акции
По време на обсъждането на законопроекта в правната комисия, нейният член депутатът от БСП за България Пенчо Милков, обръща специално внимание върху казуса как законопроектът защитава правата на акционерните и членствените права на притежателите на поименните акции. Според публикувания протокол от заседанието на комисията, заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов обяснява, че законопроектът предвижда 9-месечен срок, в който дружествата, издали акции на приносител, трябва първо да изменят уставите си, да заменят акциите на приносител с поименни акции, да започват да водят книги за акционерите и да заявяват за вписване промените в Търговския регистър.
Освен това законопроектът дава право на акционер, чиито акции на приносител са обезсилени, защото не е поискал замяна на акциите на приносител с поименни в 9-месечен срок, да поиска от дружеството да му заплати равностойността на направените по тях вноски в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 5 години от датата на обезсилването. Според вносителите на законопроекта, посоченият 6-месечен срок, в който акционерните дружества са длъжни да отговорят, съответства на записаното в Евродирективата за срочно изпълнение на нейните изисквания.
Освен това, рискът, свързан с акциите на приносител, е идентифициран и от организацията на Работната група за финансово действие (Financial Action Task Force-FATF) във връзка с борбата срещу прането на пари и финансирането и разпространението на тероризма. Препоръките на Работната група са намерили израз в Директива (ЕС) 2015/849. Вносителите на законопроекта припомнят, че в приложение III на същата Директива се съдържа неизчерпателен списък на факторите и видовете доказателства за потенциално по-висок риск в случаите на разширена комплексна проверка, сред които в списъка са и дружествата, които имат номинални акционери или акции на приносител.
Ролята на Агенцията по вписванията
Законопроектът делегира важни правомощия на Агенцията по вписванията, повечето от които не се одобряват от бизнеса и от някои юристи. В предложения за изменение нормативен акт е записано, че в случай, че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на приносител, дружеството ги обезсилва. Търговските дружества, които не приведат дейността си в съответствие с тези изисквания и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон с решение на съда по иск на прокурора.
Според Министерския съвет, целта на това законодателно решение е да се гарантира нужният стандарт на защита на правата и законните интереси на търговците и техните акционери и кредитори посредством развиващата се пред съд процедура.
В двумесечен срок след изтичането на срока за вписване на промените Агенцията по вписванията съставя списък на търговските дружества, които не са привели дейността си в съответствие със закона и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени. Списъкът се изпраща на прокуратурата за завеждане на искове по чл. 252, ал. 1, т. 4. Списъкът се актуализира на всеки 6 месеца и се изпраща на прокуратурата. По този начин се регламентира стриктен контролен механизъм, който гарантира, че режимът за отмяна на акциите на приносител се спазва ефективно, посочват вносителите на законопроекта.
Точно това право на Агенцията по вписванията се оспорва от бизнеса и някои юристи. В позицията на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), изразена в официално писмо до Правната комисия на Народното събрание, се казва, че в законопроекта не се предлага никакъв съществен принос за по-доброто уреждане на обществените отношения в сферата на дружественото право, като единствено създава условия за намеса на държавната администрация в дейността на акционерните дружества, с несъществуващи досега правомощия за налагане на административни наказания на търговските дружества във връзка с вътрешните отношения между техните органи и акционерите.
За работодателската организация е неприемливо държавата чрез Агенция по вписванията да се намесва във вътрешните отношения между дружеството и акционерите, притежатели на поименни акции, като освен че предвижда задължителен срок, създава и необоснован административен контрол на вписването на поименни акции в книгата на акционерите. Още повече, че вписването на акциите е в интерес на акционера, тъй като съгласно чл. 185, ал. 2 „Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо дружеството".
БТПП не счита за правилно Агенцията да се превръща в орган, от който се очаква да създаде отделна организация за следене и проверка на всяко акционерно дружество, т.е. Агенцията да осъществява контрол върху над 15 000 регистрирани понастоящем акционерни дружества и то редовно, тъй като във всеки момент може да има изменение в собствеността на акциите.
В заключение от БТПП пишат, че дори да бъдат въведени тези административни мерки, те няма да имат никакъв положителен ефект върху търговския оборот, а напротив могат да станат инструмент за неприемлив административен натиск върху търговците.
Несъгласие с правомощията на Агенцията по вписванията изразяват и в специализирания портал на българския юрист Грамада. В коментар, публикуван на сайта по повод законопроекта, се посочва и доста крайната позиция, че с приемането на подобно предложение, би било равнозначно на конституционна промяна. „България вече ще е нещо като двукамарна парламентарна република, в която Горната камара - Министерски съвет (или, по-точно - горният законодателен тракт) спуска нормативни заготовки към долната камара - парламента (долният законодателен тракт); долната камара прокарва без рефлукс спуснатата заготовка в комисиите си, и на две гласувания, утвърждава и освобождава за гражданите общо правило за поведение, наречено закон, продукт на министерски навик, а не на разум и осмисляне", пише порталът Грамада.
Как промените засягат акционерите, според портала: „Ако последните не представят акциите си на приносител за замяна с поименни, губят правата си по тях, и качеството си на акционери, като имат само право да получат стойността на направените си номинални вноски, независимо от балансовата стойност на акциите (или платената за тях цена), която може и да е по-висока."
Как промените засягат акционерните дружества: „Ако те пък не приведат уставите си в съответствие със закона, се прекратяват по иск на прокуратурата, съгласно списък, изготвен и обновяван на всеки шест месеца от Агенцията по вписванията."